Ръст на производителността в България: Какво показва статистиката за българската икономика?

Пазарът на труда в България: Услугите доминират, докато индустрията и агросекторът губят позиции

През първото тримесечие на 2026 г. българската икономика отбеляза умерен ръст в производителността на труда, стимулиран основно от експанзията и повишената часова ефективност в сектора на услугите. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), брутният вътрешен продукт (БВП) на едно заето лице се е увеличил реално с 1.6% на годишна база.

Статистика на заетостта и ефективността

Към края на март 2026 г. броят на заетите лица в страната достига 3.518 милиона души, които са генерирали общо 1 437.1 милиона човекочаса. Икономическите показатели очертават сериозно номинално изражение на продуктивността: на едно заето лице се падат 7 768.7 евро от текущия обем на БВП, а всеки зает създава средно по 19 евро БВП за всеки отработен час.

Сектор „Услуги“ – новият двигател на икономиката

Данните на НСИ потвърждават продължаващата трансформация към сервизна икономика. Структурата на заетостта показва категорично засилване на ролята на услугите, докато индустрията и аграрният сектор отчитат спад в относителните си дялове.

Делът на заетите в сектора на услугите се е увеличил до 64.5% спрямо 63.4% преди година. В същото време заетостта в индустрията леко спада до 24.4%, а аграрният сегмент отбелязва по-сериозен отлив, понижавайки дела си от 11.9% на 11%.

Анализ на производителността по сектори

Експертите от НСИ отчитат значителни диспропорции в ефективността на различните отрасли:

• Индустриален сектор: Той остава лидер по генериран доход на едно лице. Средно всеки зает произвежда 7 422.4 евро брутна добавена стойност (БДС), като часовата производителност е 17.5 евро.
• Сектор на услугите: Въпреки че БДС на заето лице тук е 6 762.1 евро, секторът показва висока оптимизация на процесите с 16.1 евро за отработен час.
• Аграрен сектор: Сегментът остава с най-ниски показатели – едва 914.5 евро БДС на заето лице и едва 3 евро за един отработен човекочас.

Тези данни подчертават нуждата от технологична модернизация в по-слабо ефективните сектори, за да може българската икономика да поддържа устойчив темп на растеж в дългосрочен план.