Промени в Закона за държавния дълг: Какво реши Народното събрание?

ДЦК за граждани и електронна система: Парламентът одобри промени в Закона за държавния дълг

Какво гласува Народното събрание

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за държавния дълг, внесени от „Прогресивна България“ (ПБ), със 181 гласа „за“, без „против“ и девет „въздържал се“. Депутатите отхвърлиха законопроекта на ГЕРБ‑СДС с 44 гласа „за“, седем „против“ и 144 „въздържал се“, предаде БНТ.

Основни положения в предложения от „Прогресивна България“ закон

Регламентация на първичните дилъри на ДЦК

Промените въвеждат правна уредба за определяне, контрола и статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа (ДЦК). Целта е да се прецизира режимът за участие на лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници на пазара на ДЦК.

Влияние на въвеждането на еврото

В мотивите на вносителите се посочва, че съгласно Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, за всички държавни ценни книжа, емитирани след въвеждането на еврото в България с първоначален срок над една година, ще се прилагат стандартизирани клаузи за колективно действие, одобрени от Икономическия и финансов комитет на ЕС. Тези клаузи позволяват условията на емитираните ДЦК да се променят по предложение на министъра на финансите въз основа на решение на Министерския съвет.

ДЦК за физически лица и облагане

Законопроектът предвижда министърът на финансите да може да емитира ДЦК, предназначени за инвеститори – физически лица. Инвеститорите – физически лица няма да дължат такси и комисионни за първично придобиване на ДЦК — тези разходи ще са за сметка на държавния бюджет.

Електронна система за търговия с ДЦК

Предлага се изграждане на електронна система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК, която да улесни регистрацията, търговията и обслужването на тези финансови инструменти.

Какво предлагаше законопроектът на ГЕРБ‑СДС

Законопроектът на ГЕРБ‑СДС, който не получи подкрепа, предвиждаше ежегодно министърът на финансите да емитира ДЦК, предназначени за придобиване от инвеститори – физически лица при условия на равнопоставен недискриминационен достъп. Документът също така предвиждаше въвеждане на електронна платформа за директно предлагане и обратно изкупуване на ДЦК без участие на първични дилъри и възможност държавните ценни книжа да се записват, плащат и изкупуват обратно чрез „Български пощи”.

Дебат в парламента: мнения и аргументи

Аргументи в подкрепа

Константин Проданов (ПБ) отбеляза, че в българската банкова система има около 98 млрд. евро депозити, от които около 60% са на домакинства. Той посочи, че средната доходност за ДЦК за петгодишен период е над 3% и аргументира, че ако български физически лица купуват ДЦК, лихвите ще останат в страната и капиталът ще се задържи тук.

Стефан Белчев (ПБ) допълни, че през 2020 г. населението е депозирало в търговски банки 93 млрд. лева, а през 2026 г. наличните средства в банковата система са около 98 млрд. евро, което според него е възможност тези средства да се влеят в икономиката на страната.

Критика и опасения

Цончо Ганев („Възраждане“) цитира справка от НАП за доходите към 31 декември на миналата година, според която 34% от българите живеят и плащат данъци с минимална заплата. Той посочи, че насърчаването на хората да купуват ДЦК рискува да превърне тези инструменти в начин да се покриват дупки в бюджета за сметка на физическите лица.

Икономически ефекти

Владислав Панев (ДБ) заяви, че мярката е полезна, защото отнемането на ликвидност от потреблението и пазара може да намали инфлационния натиск върху цените.

Въпрос за електронната платформа

Мартин Димитров (ДБ) попита кога ще бъде готова електронната платформа за търговия с ДЦК. Константин Проданов отговори, че е целесъобразно да се определи конкретен срок между двете четения и обеща да го обсъди с Министерството на финансите.