„Българският Мич Бюкянън“ на 74: Историята на спасителя, който не слиза от поста от 1969 г.
Летният сезон по родното Черноморие е в разгара си, а новините от варненските плажове този път са повече от оптимистични. За разлика от предишни години, концесионерите уверяват, че недостиг на спасители няма. Основна заслуга за това имат „железните“ ветерани, които не изневеряват на професията си десетилетия наред.
Кой е „българският Мич Бюкянън“?
Една от най-емблематичните фигури на варненската плажна ивица е 74-годишният Азат Мелконов. Заради смесения си произход – наполовина българин и наполовина румънец – мнозина го наричат „българо-румънския Мич Бюкянън“. За разлика от холивудския герой, Азат е в професията далеч преди тя да се превърне в телевизионен феномен.
„Като кажа на някой на колко съм години, не вярват“, споделя ветеранът пред Нова телевизия. От 1969 година насам той не е пропуснал нито едно лято на поста си. Въпреки молбите на съпругата му най-после да се отдаде на заслужена почивка, Азат е категоричен: „Истинският спасител не може да се откаже“.
От бояджия до спасител с близо 100 акции
Историята му започва случайно, докато като 19-годишен младеж боядисва кабинките на плажа. Любопитството му го отвежда на спасителния пост, където е забелязан от началника. След успешно преминати курсове, още в първите си две седмици, Азат спасява първите си двама души. Днес равносметката му е внушителна – близо 100 спасени живота.
Той си спомня и за комични ситуации, като инцидент от 1981 г., когато вади момиче с дюшек, а тя, вместо да благодари, настоява, че е професионална плувкиня. Въпреки това, най-ценни за него остават искрените благодарности от хора, на които е подарил втори шанс за живот.
Предизвикателствата пред спасителите днес
Работата на спасителя е свързана и с нелеки изпитания. Азат признава, че често се сблъсква с агресия от страна на летовници, които пренебрегват флага и правилата за безопасност, а понякога дори заплашват спасителите след края на смяната им.
Ветеранска компания на поста
Азат не е сам в своята мисия. Това лято той дели поста с Йосиф Велков – негов набор, който се завръща към спасителната дейност след дългогодишна кариера в градския транспорт на Варна.
„Тръпка е. Морето винаги привлича“, признава Йосиф, който се завръща след 56-годишна пауза. Двамата ветерани са живото доказателство, че работната етика и страстта към професията не зависят от цифрите в личната карта, а от силата на духа.
