Тревожни данни: Втората пенсия в България не стига дори за базови нужди

Защо втората пенсия не осигурява спокоен живот? Анализ на данните от КФН

Системата на универсалните пенсионни фондове в България е изправена пред сериозни предизвикателства, които поставят под въпрос нейната ефективност като инструмент за осигуряване на достоен живот след пенсиониране. Нови данни от Комисията за финансов надзор (КФН) към края на март разкриват, че средният размер на пожизнената втора пенсия е едва 55,88 евро. Тази сума се оказва недостатъчна дори за покриване на най-елементарните нужди на българския пенсионер.

Кошница от стоки срещу размер на пенсията

Според актуалната информация, потребителска кошница от 21 основни продукта (включваща 20 хранителни стоки и литър бензин) възлиза на около 61 евро. Сравнението е показателно – средната пожизнена втора пенсия остава под прага, необходим за покриване на базовите месечни разходи, което поставя хиляди българи в трудна финансова ситуация.

Едва 21% получават пожизнена пенсия

Един от най-тревожните изводи от доклада на КФН е фактът, че едва 21% от осигурените лица, достигнали пенсионна възраст, успяват да акумулират средства, достатъчни за получаване на пожизнена втора пенсия.

Останалите 79% от хората получават парите си под формата на разсрочени плащания за период от една до три години. След изчерпването на тези суми, пенсионерите остават да разчитат единствено на държавната си пенсия, която често е намалена именно заради участието им във втория стълб на осигурителната система.

Защо втората пенсия е толкова ниска?

Експерти посочват комплексни причини за разочароващите резултати:

• Ниски доходи, върху които са правени осигуровките през годините;
• Ограничен размер на осигурителната вноска от 5%;
• Икономически кризи и ограничения пред доходността на фондовете.

Критичен фактор е и разминаването между ръста на заплатите и доходността на инвестициите. Докато средната заплата в България е скочила над десет пъти от 2002 г. до март 2026 г. (от 272 лева на 1475 евро), доходността по индивидуалните партиди не успява да настигне този темп. В резултат на това внесените преди години суми днес имат много по-ниска покупателна способност.

Статистика на плащанията

Данните на КФН разграничават три основни типа пожизнени пенсии:

1. С първоначално по-високи плащания: Средно 135,56 евро за 8409 души.
2. С гарантиран период: Средно 49,44 евро за 1026 души.
3. Класическа пожизнена пенсия: Средно 55,88 евро за 189 души.

Средният размер на разсрочените плащания е 282,70 евро, но поради краткия период на изплащане, тези пари се изразходват бързо. Към края на март средната сума в индивидуална партида е едва 4422,71 евро.

Спад на интереса към доброволното осигуряване

Наблюдава се и негативна тенденция при доброволните пенсионни фондове. Броят на осигурените там е намалял с 1686 души спрямо предходната година, като общият им брой е 627 640. Въпреки че фондовете управляват над 851 млн. евро, за мнозина българи вторият пенсионен стълб все още не успява да се превърне в реална гаранция за финансова сигурност в напреднала възраст.