Черешовият сезон под въпрос: Прекупвачи свалят цените, производители са на ръба на оцеляването

Ниски изкупни цени и липса на работници: Проблемите, които изправиха пред фалит българските черешопроизводители

Сезонът на черешите в България, който трябваше да бъде време за печалба, се превръща в изпитание за стотици производители. Въпреки обещаващата и качествена реколта тази година, секторът е изправен пред сериозни финансови трудности, сигнализират фермери.

Ценовата ножица: Защо производителите губят пари?

Според информация на бТВ, основните притеснения на стопаните идват от изкупните цени, налагани от прекупвачите. В момента те варират между 70 и 80 евроцента за килограм, което е критично ниско ниво, неспособно да покрие разходите за производство и логистика.

Мнозина от производителите, особено в района на Сливен, споделят, че са на път да се откажат от бизнеса изцяло. Липсата на алтернативни пазари извън страната принуждава фермерите да разчитат единствено на вътрешния пазар, където обаче ценовият натиск е огромен.

Разходи за труд и административни спънки

Един от най-сериозните разходи за производителите остава заплащането на труда за бране на плодове. Разходите се делят според крайната цел на продукцията:

• За фабрична преработка: Цената за бране варира между 0,35 и 0,45 евроцента за килограм.
• За пресен пазар: Тъй като изискванията към качеството и целостта на плода са по-високи, разходите за труд скачат на 0,50-0,60 евроцента за килограм.

Проблемът с еднодневните трудови договори

Освен ниските изкупни цени, стопаните са изправени пред сериозна административна бариера при наемането на работна ръка. Използването на еднодневни трудови договори се оказва почти невъзможно, тъй като голяма част от сезонните работници отказват да предоставят своите лични карти. Този отказ прави сключването на легални договори невъзможно, което излага производителите на риск от санкции и допълнителни затруднения в иначе краткия и напрегнат беритбен сезон.

Предвид ситуацията, бъдещето на черешопроизводството в региона изглежда несигурно, а стопаните настояват за по-адекватно ценообразуване, което да гарантира устойчивост на техния труд.