Кадър: Youtube/PBS NewsHour
В същото време, когато Вашингтон води дипломатически усилия за спиране на войната с Иран, САЩ засилват опитите си да постигнат политическо споразумение и в Либия. Инициативата, свързвана със старшия съветник на Доналд Тръмп Масад Булос, цели да обедини страната чрез схема за споделяне на управлението между съперничещите се източни и западни власти и да постави Либия под една управленска рамка след години на паралелни институции и фрагментация.
Транзакционна, а не радикална промяна
Американският подход не разчита на бързи конституционни решения или незабавни избори, а на прагматична формула: да създаде място и за двете страни в национална конструкция и постепенно да синхронизира отделните институции. Целта е да се управлява реалността на либийското разделение, вместо да се игнорира.
Фокус върху бюджет, петрол и сигурност
Според информация, споделена пред Financial Times, формулата е по-скоро транзакционна — съсредоточена върху бюджета, петролните приходи и координацията в сектора за сигурност. Това са трите области, в които разделението най-силно подкопава държавността, и където икономическата и военна интеграция между Източна и Западна Либия би имала най-голям ефект.
Либия е фрагментирана след провала на политическия преход след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г. Многократните опити за обединение се провалиха не само заради външното влияние — Русия, Турция и Италия са сред основните външни играчи — а главно заради спорове за легитимност между източното и западното правителство, контрол върху сигурността, финансовите потоци и достъпа до петролни приходи. Всяка страна се стреми да запази ключови министерства, силови структури и бюджетни лостове, което прави компромиса труден.
През април Висшият държавен съвет на Либия отхвърли американския проект за споделяне на властта между Бенгази и Триполи. Реакцията показа, че дори посредничество от Вашингтон може да се възприеме като външен натиск и да срещне съпротива. Критиците предупреждават, че подобна сделка може да узакони сегашната фрагментация, ако се основава главно на съществуващите силови фигури, включително лагера около подкрепяния от Русия генераъл Халифа Хафтар.
Либийската криза е регионален въпрос — Египет, Турция, ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия, Франция, Германия, Италия, Великобритания и САЩ подписаха съвместно изявление през април в подкрепа на единния либийски бюджет и политически процес, воден от либийци. Въпреки това интересите и подходите на тези държави не са еднакви.
За ЕС Либия е непосредствен проблем — миграция през Средиземно море, морска сигурност, енергийни доставки и стабилност. Италия набляга на миграцията и енергетиката, Франция е по-склонна към контакти с източни фигури, а Гърция защитава интересите си в южните води около остров Крит. Последните европейски сигнали са по-скоро в посока институционално обединение и фискална координация, което прави американската инициатива значима и за ЕС: успех би намалил натиска върху Южното Средиземноморие, а провал — би засилил хаоса на прага на Европа.
Петролът остава централният лост. Енергийните приходи са важни за двата лагера, но именно тук компромисът може да бъде рационален. Одобрението през април на единен държавен бюджет показа, че двете страни могат да се договорят, когато залогът е конкретен и измерим. Все пак финансовата сделка не решава основния политически въпрос — дали тя ще прерасне в институционално обединение или ще остане временен механизъм.
Всяко споразумение минава през лагерите, свързани с генерала Халифа Хафтар и премиера Абдулхамид Дабайба. Булос е водил разговори с фигури и от двете страни, защото без тяхното участие национален компромис е малко вероятен. Рискът обаче е, че сделка, базирана главно на най-силните политически и военни актьори, може да бъде възприета като узаконяване на статуквото, което ще изключи ключови групи, племена и политически мрежи и ще направи споразумението нестабилно.
Най-реалистичният прочит е, че американската инициатива е стратегия за стабилизация, а не окончателно политическо решение. Целта е създаване на общи институции — особено във финансовата и сигурностната сфера — за да се намали рискът от ново насилие и после да се премине към по-трудните въпроси за избори и легитимност. Историята на Либия обаче налага предпазливост: много предишни компромиси са се сринали при конфронтацията с въоръжените групи и конкуриращите претенции за власт. Настоящият натиск от Вашингтон е тест както за либийските лидери, така и за готовността на външните сили да подкрепят един по-нестабилен, но възможно работещ прагматичен ред.
Най-голямата атака от началото на войната: Дронове удариха Москва и ключова петролна рафинерия В нощта…
Жилища, храна и услуги: Защо България остава най-достъпната страна в Европейския съюз България затвърждава статута…
Хамид Хамид срещу Иван Демерджиев: Разкрития за натиск и фабрикувани свидетели срещу Пеевски Напрежението по…
Пореден арест на знаменитост в Турция: Ердем Кайнарджа бе разпитан от полицията Популярният турски актьор…
Варна предприема мерки срещу незаконното строителство в местността Баба Алино От петък, 19 юни, Община…
Нормализираха работата на Съдебната палата във Варна след бомбена заплаха Драматични моменти прекъснаха работния процес…
Leave a Comment