Новата аритметика в Европейския съвет — кои лидери ще определят политиката към Москва и Киев
Четирима нови министър-председатели ще се присъединят към лидерите на ЕС в Брюксел в четвъртък, което ще промени политическата аритметика в най-влиятелния орган за вземане на решения в блока. От последната среща на Европейския съвет преди осем седмици промените в ръководството на четири държави-членки — около 15% от 27-те държавни глави на ЕС — създадоха нова несигурност относно това как лидерите ще заемат позиции по най-важните спорове в ЕС. Промените настъпват точно в момент, когато правителствата се подготвят за битки по повод следващия бюджет на блока от 2 трилиона евро, енергийната политика и външните работи (източник: Politico).
Кой ще наследи ролята на Виктор Орбан?
Над срещата витае и друг въпрос: кой ще наследи ролята, която дълго време заемаше Виктор Орбан? Бившият унгарски министър-председател години наред дразнеше колегите си, като блокираше, забавяше и преговаряше по решенията на ЕС. След като Орбан вече не е на поста си, дипломатите търсят признаци за това къде може да възникне опозиция в следващия етап от работата на Съвета.
Проевропейският консерватор: унгарският Петер Мадяр
Четиридесет дни след встъпването си в длъжност на 9 май, след убедителна победа, която преобърна политическия ред в Унгария, Петер Мадяр вече промени отношенията на Будапеща с Брюксел. Неговото правителство отблокира милиарди евро от фондовете на ЕС, които бяха замразени в продължение на години по времето на предшественика му Виктор Орбан.
Като отстъпи по въпроса за Украйна и позволи на Киев да започне първата фаза от преговорите за присъединяване към ЕС тази седмица, Мадяр още повече затвърди репутацията си на конструктивен, проевропейски лидер. Като бивш унгарски дипломат в Брюксел и член на Европейския парламент, той познава добре институциите и се очаква да избягва конфликтния стил, който характеризираше отношенията на Орбан с блока. Един от водещите европейски дипломати го описа като „умел“ политик.
По-важният въпрос е доколко Мадяр — центристки консерватор, чиято партия „Тиса“ е член на Европейската народна партия (ЕНП) — ще запази елементи от програмата на Орбан. По отношение на енергетиката той обеща да освободи Унгария от руския внос — но едва до 2035 г., което е далеч след целта на ЕС за 2027 г. По въпроса за миграцията Мадяр даде сигнали за подобна приемственост. Той планира да запази граничната ограда, издигната от Орбан през 2015 г., и се противопоставя на квотите на блока за преразпределяне на мигранти, което го привежда в обща линия с лидери като датската министър-председателка Мете Фредериксен и полския бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск. Първото му официално пътуване като министър-председател беше до Варшава, а той призова за възстановяване и разширяване на групата „Вишеград 4“.
Напрежението между Будапеща и Брюксел може все още да се появи отново. Но когато в четвъртък Мадяр премине по осеяния с флагове червен килим на сградата „Европа“, той ще пристигне окрилен от свеж изборен мандат и наскоро възстановени връзки с ЕС — и ще бъде възприеман, в благодарен контраст с радостно деструктивния си предшественик, като по-предвидим партньор.
Скептикът по отношение на Украйна: Румен Радев от България
Бившият президент на България сложи край на години на вътрешнополитически застой, когато подаде оставка през януари, създаде собствена партия и спечели убедителна победа на последвалите избори. Въпреки че преди това е присъствал на заседания на Европейския съвет поради конституционна особеност, която не позволяваше на временно изпълняващите длъжността министър-председатели да представляват София в Брюксел, това ще бъде първата му среща на върха като глава на правителството.
Пристигането му може да усложни усилията за поддържане на единния фронт на ЕС по отношение на Украйна. Миналата година Радев заяви, че Киев е „обречен“ във войната си срещу Русия и се противопостави на увеличаването на военната помощ от ЕС или на „изсипването на още оръжия“ в Украйна. Той също така обвини европейските лидери, че подкрепят контраофанзивата на Украйна, като заяви, че тя е довела до „стотици хиляди“ жертви.
Той се сблъска по запомнящ се начин с украинския президент Володимир Зеленски по време на телевизионна среща през 2023 г., когато украинският лидер публично го упрекна за това, което критиците описаха като прокремълски позиции. Този епизод постави Радев в лагера, към който принадлежи и словакът Роберт Фицо — друг чест критик на западната подкрепа за Украйна, който поддържа по-топли връзки с Москва.
Няколко източника от Брюксел вече са нащрек. Според няколко дипломати, пожелали анонимност, България може да се превърне в пречка при преговорите за бъдещи санкции срещу Русия. ЕС се надява да одобри 21-ви пакет от санкции през следващите месеци, но вторият дипломат заяви, че София вече „се съпротивлява“, макар източникът на възраженията ѝ да остава неясен. Все пак един от дипломатите изрази съмнение дали Радев би бил склонен или способен да играе ролята на обструкционист, каквато Орбан дълго време заемаше в Съвета.
Позицията на Янша и въпросът за санкциите срещу израелския министър
Янша наистина има някои тенденции, подобни на тези на Орбан. Но има една основна разлика: словенският лидер е сред най-решителните поддръжници на Украйна, като подкрепя както военната помощ, така и кандидатурата на Киев за членство в ЕС. Той също така посети Украйна в първите седмици на мащабната руска инвазия в знак на солидарност.
Няколко държави от ЕС искат да наложат санкции на израелския министър на националната сигурност с твърда линия Итамар Бен-Гвир заради отношението към европейците, задържани на борда на флотилия с хуманитарна помощ, пътуваща към Газа, според проекта за заключения от срещата на върха от 12 юни, с който Politico се запозна. Очаква се обаче Янша да се противопостави на такива мерки, заедно с държави като Германия и Чешката република.
През последните седмици той отиде по-далеч от много от европейските защитници на Израел, като отмени словенското оръжейно ембарго срещу Израел и вдигна забраната за влизане както за Бен-Гвир, така и за израелския премиер Бенямин Нетаняху. Впоследствие Израел обяви планове за откриване на посолство в Любляна — ход, който Янша приветства като „нова ера в отношенията между Словения и Израел“.
Тази опозиция обаче може да не се окаже решаваща. Ако Германия смекчи позицията си по отношение на санкциите, другите държави, които все още се съпротивляват, включително Словения, биха могли да станат по-склонни да се присъединят към общата линия, според първия европейски дипломат.
Новият латвийски премиер Андрис Кулбергс и непоколебимата подкрепа за Украйна
Миналият месец латвийският парламент гласува за назначаването на Андрис Кулбергс — бизнесмен, запален по автомобилите, превърнал се в политик — за нов министър-председател, след като политическа криза, предизвикана от поредица случайни нахлувания на украински дронове във въздушното пространство на Латвия, доведе до оставката на бившата премиерка Евика Силина.
Латвийският министър-председател се ангажира да продължи твърдата подкрепа на Рига за Украйна, като още в първите дни от мандата си подписа споразумение за дронове с Киев. Латвия е сред държавите в ЕС с най-големи разходи за отбрана и се нарежда до другите „ястреби“ спрямо Русия — Полша, Литва и Естония.
Заключение
С новата политическа аритметика в Европейския съвет следващите срещи в Брюксел могат да изострят дебата по ключови въпроси като санкции срещу Русия, енергийната политика и отношенията с Израел. Във фокуса са фигури като Петер Мадяр, който се очертава като по-предвидим и проевропейски лидер; Румен Радев, чиято скептична позиция към подкрепата за Украйна може да усложни единния фронт на ЕС; Янша, чиято позиция по Израел иска внимателно проследяване; и Андрис Кулбергс, който укрепва есетската линия на подкрепа за Киев.
