Скандал със софтуер за следене: Какви технологии е изнасяла България в периода 2018-2023 г.?
България е одобрила износ на високотехнологични системи за наблюдение и проследяване, предназначени за служби за сигурност в държави, които международни организации често обвиняват в системни нарушения на човешките права. Данните са част от мащабен доклад на правозащитната организация Human Rights Watch, разпространен от изданието POLITICO.
Какви технологии са обект на износа?
Според публикацията, в периода между 2018 и 2023 г. българските власти са издали лицензи на базираната в София компания. Дружеството е специализирано в продажбата на системи за прихващане на комуникации, проследяване на мобилни устройства и друга техника за наблюдение.
Разследването свързва дружеството с израелска компания – разработчикът на скандалния шпионски софтуер Pegasus. Припомняме, че един от основателите на компанията, базирана в София, бившият офицер от израелското военно разузнаване Тал Дилиан, беше санкциониран от САЩ през 2024 г. заради участието си в разработването на технологии, използвани срещу журналисти и държавни служители.
Списък с държави и конкретни случаи
Сред държавите, посочени като крайни потребители на технологиите, са Азербайджан, Сърбия, Малайзия, Мексико, Бахрейн, Бразилия, Доминиканската република, Гана, Гватемала, Ел Салвадор, Йордания, Мароко и Панама.
Докладът акцентира върху конкретни сделки:
- Азербайджан: Службата за външно разузнаване е закупила инфраструктура на стойност над 42 000 долара, както и системи за локализиране на телефони чрез клетъчната мрежа.
- Сърбия: Министерството на вътрешните работи е придобило преносимо устройство за проследяване точно преди парламентарните избори през 2023 г.
- Мексико: Властите в щата Мичоакан са получили система за радиоразузнаване за борба с организираната престъпност.
Позицията на България и Human Rights Watch
Зак Кембъл, старши изследовател в Human Rights Watch, подчертава, че издадените лицензи са доказателство за допускане на технологии до режими с „дълга история на ограничаване на граждански права“.
От своя страна, българското Министерство на външните работи заяви пред POLITICO, че документацията е оценявана стриктно. Според институцията, технологията е предназначена за легитимни цели, като превенция на тероризма, разследване на престъпления и хуманитарни спасителни операции.
В доклада се уточнява, че към момента липсват доказателства за нарушаване на българското законодателство при издаването на лицензите, както и директни доказателства за незаконна употреба на конкретната изнесена техника. Компанията не е предоставила официален коментар по случая.
