ГЕРБ за Бюджет 2026: „Политическо лицемерие“ и драстичен ръст на дълга
Депутати от ГЕРБ отправиха остри критики към проектобюджета за 2026 г., предложен от „Прогресивна България“. Според бившия финансов министър Теменужка Петкова, финансовата рамка представлява акт на „политическо лицемерие“ и безотговорност към българските граждани.
Драстични разлики в параметрите на бюджета
По време на брифинг в парламента, Петкова направи сравнение между проекта на кабинета „Желязков“ и текущото предложение на правителството. Тя подчерта, че при сходни приходи, разходите в новия бюджет са с 2,749 млрд. евро по-високи.
„Проектът на ГЕРБ предвиждаше дефицит до 3% от БВП (3,649 млрд. евро), докато сега кабинетът предлага 5,7% дефицит, което се равнява на 7,191 млрд. евро“, посочи Петкова. Особено притеснителен според нея е и размерът на дълга – от обещавани нива до 3,8 млрд. евро, правителството вече залага лимит от 10,1 млрд. евро за 2026 г.
Нови тежести за бизнеса и гражданите
Теменужка Петкова акцентира и върху мерките, които според нея натоварват допълнително икономиката: „Виждаме увеличаване на осигурителната тежест и ръст на таксите за винетки с 30%. Всички тези действия разбиват мантрата, че предходните предложения са били бюджет на грабежа“. Тя припомни и критиките на президента Радев от миналата година, задавайки въпроса дали сега той ще се извини за собствения си проектобюджет.
Липса на управленска амбиция и инвестиции в развитие
Бившият министър на образованието Красимир Вълчев се фокусира върху структурните дефицити. „Философията на този бюджет е да се пести от разходи за развитие и да се консумира потенциалът за растеж, създаден в предходни години“, заяви той.
Вълчев добави, че сериозни разходи като тези за ТЕЛК, които са нараснали 12 пъти за последните пет години, остават без реформи, докато се режат средства за образование и развитие.
„Геометрично прогресивна“ задлъжнялост
Владислав Горанов, бивш финансов министър, обобщи позицията на ГЕРБ, наричайки бюджета „тъжен“ и „лишен от управленска амбиция“. Той отбеляза, че предвиденото увеличение на дълга с 50% е тревожен сигнал. „С тези числа, особено в частта за дефицита, „Прогресивна България“ се превръща в „геометрично прогресивна“. Посоката на управлението е грешна“, заключи Горанов.