Социологическо проучване: Частично възстановяване на доверието в парламента на фона на спад за кабинета „Радев“
Малко повече от месец след началото на работата на кабинета „Радев“, обществените нагласи показват първи признаци на умора и високи очаквания за реални резултати. Според най-новото национално представително проучване, реализирано съвместно от бТВ и агенция „Маркет ЛИНКС“ в периода 13–21 юни, доверието към правителството и премиера отбелязва спад, докато парламентът леко подобрява позициите си.
Проучването е проведено сред 1005 пълнолетни граждани чрез лични интервюта и онлайн анкети.
Частично възстановяване на доверието в парламента
Според социолога Добромир Живков, Народното събрание започва да възстановява обществения си авторитет. След критично ниските 6% доверие към предходния парламент, сегашното 51-во НС отчита 22% доверие. „Виждаме позитивна промяна и завръщане на политическия език към нормалността. Стилът е по-умерен, което предполага по-спокоен работен процес“, коментира Живков.
Правителството под натиск: Популистките мерки не работят
Въпреки високия първоначален старт, недоверието към кабинета „Радев“ се е увеличило с 6%, а доверието в него спада с 5%. Социологът подчертава, че обществото е силно реактивно и не е склонно да даде традиционния 100-дневен толеранс. „Очакват се реални реформи и аргументирани мерки. Популистки инструменти като „Кошница с грижа“ се приемат с резерви, като близо 40% от анкетираните ги определят като пиар ход“, допълва експертът.
Рекордно недоверие към Делян Пеевски
Проучването очертава сериозен разлом между доверието към премиера и останалите политически лидери. Докато премиерът Радев все още задържа положителни стойности, лидерите на опозиционните формации се движат в диапазона 9–14% доверие. Делян Пеевски регистрира най-високо недоверие – цели 90%, при едва 6% одобрение.
Обществени нагласи и бъдещето на страната
Данните показват, че над 50% от българите приемат тезата, че правителството е наследило тежка финансова ситуация. Все пак 21% от анкетираните смятат, че кабинетът изглежда неподготвен, а 11% са на мнение, че не се променя управленският модел.
Въпреки че „Прогресивна България“ отбелязва минимален ръст в подкрепата, общата тенденция в оценката за посоката, в която върви страната, изглежда „буксуваща“. Очакванията на хората преминават от стръмен оптимизъм към изчакване на реални, аргументирани решения от страна на управлението.