Предизвикателства пред ЕС: Защо връщането на незаконни мигранти остава трудно?
Незаконната миграция продължава да бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред Европейския съюз. Последните данни на Евростат показват, че между издадените заповеди за напускане на ЕС и реално осъществените връщания на мигранти в страните им на произход все още съществува значително разминаване.
Защо връщането на мигранти е трудно?
Статистиката на европейската агенция сочи, че във всички държави членки броят на гражданите на трети страни, получили разпореждане да напуснат територията на ЕС, остава чувствително по-висок от броя на хората, които действително са върнати. Експертите посочват няколко основни причини за този дисбаланс:
Продължителни съдебни процедури;
Липса на валидни документи за самоличност;
Трудности при установяване на точния произход на мигрантите;
Нежелание на някои държави да приемат обратно свои граждани.
България – транзитна точка, а не крайна дестинация
Въпреки че страната ни е изправена пред постоянен и интензивен миграционен натиск заради общата ни граница с Турция, България не е сред лидерите в ЕС по брой върнати незаконно пребиваващи чужденци. Анализът на данните показва, че причината се крие в ролята на България като транзитна държава.
За голяма част от мигрантите страната представлява първа спирка по маршрута към Западна Европа. Крайната им цел обикновено са държави като Германия, Франция, Нидерландия или скандинавските страни. Поради тази причина административните процедури по установяване на незаконен престой и организиране на връщанията често се извършват именно в държавите, където мигрантите достигат и остават за по-дълъг период.
Най-много решения за връщане и реално изпълнени експулсирания са регистрирани във Франция, Германия, Испания и Гърция – държави, които приемат най-голям брой кандидати за международна закрила.
Сигурността на Шенген и националният ресурс
Въпреки по-ниските стойности по показателя „връщания“, натоварването за българските институции остава огромно. Значителен административен и финансов ресурс се насочва към охраната на границата, регистрацията на мигранти и разглеждането на молби за убежище.
След пълноправното присъединяване на България към Шенген, ролята на страната като пазител на външната граница на ЕС става критична. Контролът по българската граница вече има пряко значение не само за националната ни сигурност, но и за сигурността на цялото Шенгенско пространство.
Според Евростат, европейската миграционна система разполага с необходимите законови механизми за връщане на незаконно пребиваващи чужденци, но основното предизвикателство пред Брюксел остава практическото им прилагане.
