На 79-годишна възраст почина легендата на българския театър и кино Йосиф Сърчаджиев
Българската сцена загуби един от своите най-ярки таланти. Актьорът и режисьор Йосиф Сърчаджиев е починал на 1 юли, съобщи неговата дъщеря Ана Сърчаджиева. По изрично желание на големия артист, опелото е преминало в тесен кръг. Той е искал да бъде запомнен не чрез тъгата от кончината си, а чрез своето дългогодишно присъствие в българския културен живот.
В свое интервю пред БТА по повод премиерата на филма „Януари“ (2023), Сърчаджиев споделя своята философия: „Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата.“
Живот, посветен на изкуството
Роден на 2 май 1945 г. в София, Йосиф Сърчаджиев израства в артистично семейство. Баща му, проф. Стефан Сърчаджиев, е легендарен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, а майка му Анна Фаденхехт е дъщеря на известния юрист и политик Йосиф Фаденхехт. Още от дете Йосиф се докосва до магията на сцената чрез домашния театър „101 дупки“, който организира с братята си Богдан и Николай.
През 1969 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ). Професионалният му път преминава през театрите в Сливен, Бургас и София, където оставя незаличима следа.
Енергиен двигател и творчески дух
Ключова фигура в живота му е неговата съпруга Райна Томова, която той определя като „енергийния двигател“ и „режисьорът зад кадър“ на тяхното семейство. За нея актьорът казва: „Ако не беше Райна, нямаше да ме има. Тя ме е създала като личност“.
През 2004 г. Сърчаджиев претърпява тежък инсулт, който променя начина му на живот, но не и духа му. За този нов етап той споделя с присъщия си оптимизъм: „Влязох в един свят, различен от по-раншния и много люботитен. Голямо удоволствие е за мен да съм в този свят“.
Творческо наследство: Над сто роли
Йосиф Сърчаджиев оставя богато наследство от над 60 театрални роли, 50 участия в киното, множество телевизионни постановки и над 100 радиопредавания. Сред емблематичните му филми са „Време разделно“, „Хан Аспарух“, „Бон шанс, инспекторе!“ и „Януари“.
Неговият талант е многократно признат с престижни отличия, включително орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие), множество награди „Аскеер“ и званието „Народен артист“. През 2025 г. бе удостоен и с „Наградата на София“ за принос към киноизкуството.
Светла му памет!
