Проф. Емил Гачев: Очакват ни горещи периоди през август и засилен риск от пожари
Климатичните промени носят със себе си по-големи температурни колебания и все по-екстремни метеорологични явления. Пред „Нова Нюз“, проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН коментира каква е прогнозата за предстоящите месеци и какви са причините за рязката смяна на времето.
Валежи до края на юли и риск от пожари през август
Въпреки че юни преминава в сравнително обичайни за сезона граници, лятото крие своите предизвикателства. „Превенция на пожарите винаги е необходима и въпреки че до края на юли се очаква да има валежи, в прехода към август отново ще има дълги периоди на горещи дни, което увеличава риска от пожари“, предупреждава проф. Гачев.
Добрата новина е свързана с водните запаси на страната. След три последователни години с поднормен отток, изминалата зима беше влажна и осигури добро натрупване на ресурси в язовирите. Това дава много по-оптимистични перспективи за лятото в сравнение с предходната година.
Ролята на океаните и глобалното затопляне
Основната причина за наблюдавания хаос в климата е глобалното затопляне. Според климатолога, когато атмосферата се затопля, в нея навлиза повече енергия. Ключов фактор тук са океаните. „Водата се затопля трудно, но и по-бавно отдава топлина. Постепенното загряване на световния океан води до все по-високи температури на водата, което оказва огромно влияние върху климатичната система на планетата“, обяснява експертът от БАН.
Макар повишаването на температурите да се дължи основно на парниковия ефект, проф. Гачев припомня, че природните фактори също имат своята роля.
Нужно ли е ново мислене за ресурсите?
Освен към климатичните промени, трябва да се адаптираме и към начина, по който консумираме благата на Земята. „Трябва да се замислим за ресурсите от планетата, които ползваме заради нашето потребителско мислене. Това е основният ни враг“, категоричен е проф. Гачев.
Според него е необходимо да бъдем по-икономични и да отчитаме реалната природна цена на ресурсите, която често е далеч по-висока от тяхната чисто икономическа себестойност.
