Защо държавните институции са уязвими към фалшиви сигнали за бомби? Анализ на експерт
Масовите сигнали за поставени взривни устройства в съдебни сгради, болници и държавни институции у нас най-вероятно са част от добре планирана автоматизирана атака. Това коментира киберекспертът Християн Даскалов пред „Нова Нюз“. Според него заплахите се изпращат чрез публично достъпни системи за масово разпращане на електронни съобщения, което прави реализирането им изключително лесно.
Автоматизирани атаки и уязвими бази данни
Даскалов поясни, че засегнатите институции не са подбрани по конкретен критерий. Вместо това, атакуващите използват обща база данни с имейли на публични организации. „Става въпрос за масово разпращане на автоматизирано съобщение до държавни и общински структури“, обясни експертът. Той подчерта, че специализирани платформи за такъв тип дейност са свободно достъпни в интернет, което превръща киберсигурността в основен приоритет.
Проблемът не е в атаката, а в липсата на защита
Според експерта същинският проблем не е лесното изпращане на заплахите, а липсата на адекватна техническа защита и филтриране на кореспонденцията. Даскалов настоява, че държавните институции трябва незабавно да внедрят по-надеждни пощенски системи, които да засичат и блокират злонамерени съобщения още преди те да достигнат до крайния потребител.
Критика към остарелите протоколи за реакция
Освен киберзащитата, Даскалов разкритикува остро и начина, по който институциите реагират на сигналите. „Те имат глупав протокол за действие, който не класира и не селектира съобщенията“, заяви той. Експертът даде пример с парадоксални ситуации, при които заплахи за взрив в рамките на два часа са отворени от администратори едва в началото на работната седмица, след като са били изпратени през почивните дни.
Според него е необходимо въвеждането на механизми за оценка на риска в реално време, по подобие на големите летища по света. Това би помогнало да се избегнат ненужни евакуации и прекъсвания на работния процес.
Как да разпознаем фишинг атака?
По време на участието си в „Нова Нюз“, Даскалов посочи и основните белези на измамни имейли:
- Визуална имитация: Адресът на подателя често прилича на истинския, но с минимални разлики в изписването (буква в повече или по-малко).
- Лошо съдържание: Наличие на правописни грешки, липса на професионален стил и необичаен контекст на съобщението.
„Вместо да разчитаме всеки служител да се прави на инспектор, трябва да използваме системи, които автоматично спират измамите“, заключи Даскалов. Според него настоящата ситуация е ясен сигнал, че институциите трябва да модернизират киберзащитата си, за да различават реалните опасности от кампаниите за всяване на масова паника.
