Мартин Владимиров: Може ли България да стане „троянски кон“ за руския газ след сделката с „Боташ“?
След проведения диалог между президента Румен Радев и турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, вниманието на енергийните експерти и обществото е насочено към съдбата на договора с турската компания „Боташ“. Информацията за „замразяване“ на споразумението повдигна редица въпроси относно бъдещите плащания и енергийните приоритети на страната.
Каква е реалната ситуация с плащанията?
Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (CSD), коментира пред Нова телевизия, че към момента детайлите около договореностите остават неясни. „България не плаща по договора от лятото на 2024 г. Към момента транзакции се извършват единствено при реална доставка на втечнен газ, внесен с танкер до българската граница“, поясни експертът.
По думите му, „Боташ“ активно се опитва да разшири присъствието си на пазара на природен газ в Югоизточна Европа още от 2022 г., което вероятно стои в основата на настоящите преговори.
Турция като ключов енергиен фактор в Европа
В контекста на пълната диверсификация на Европа от руски природен газ, ролята на Турция се очертава като стратегическа. Поради факта, че терминалите на южната ни съседка работят под капацитета си, те могат да се превърнат в критична инфраструктура за целия регион.
„Тази година е решаваща, тъй като „Боташ“ е в процес на предоговаряне на споразумението си с „Газпром“, отбелязва Владимиров. Това поставя Турция в позиция на ключов играч, който може да пренареди енергийната карта на Балканите.
Възможности и рискове пред страната
Турската страна има амбициозен план да разшири коридора „Странджа-1“, през който България получава доставки, с цел износ на 7-8 милиарда кубични метра газ в бъдеще. Според експерта от Центъра за изследване на демокрацията, това начинание би могло да бъде от полза за България само при две задължителни условия:
- Осигуряване на ниски и конкурентни такси за пренос на горивото.
- Гаранция, че България няма да се превърне в „троянски кон“ за руски газ, преминаващ през турската инфраструктура.
Бъдещето на енергийното партньорство остава обект на интензивен анализ, докато очакваме по-конкретни детайли около параметрите на „замразеното“ споразумение.
