Инфлация и доходи: Омбудсманът алармира за риск от обедняване на най-уязвимите групи през 2026 г.
В навечерието на приемането на държавния бюджет за 2026 г., омбудсманът Велислава Делчева повдигна остър дебат относно социалната защита в България. Пред депутатите от бюджетната комисия тя апелира за прекратяване на „голяма несправедливост“ при определянето на пенсионните плащания и социалните помощи.
Минимална пенсия спрямо линията на бедност
Основният фокус на омбудсмана е несъответствието между минималните осигурителни плащания и реалните нужди за издръжка. Към момента линията на бедност в страната е 390,63 евро, докато минималната пенсия за стаж и възраст остава на нивата от 347,51 евро.
Делчева изрази принципна подкрепа за предвиденото „швейцарско правило“ и увеличението на пенсиите от 1 юли със 7,8%. Тя обаче бе категорична, че при изчисленията трябва да се отчитат не само бюджетните възможности, но и реалният ръст на разходите за живот, инфлацията и икономическите последици от приемането на еврото.
Притеснения за детските надбавки и помощи
Омбудсманът обърна внимание на липсата на актуализация в помощите за родители и деца:
- Помощ за отглеждане на дете: Обезщетението за деца до 2-годишна възраст остава непроменено въпреки повишаването на цените.
- Помощи за първи учебен ден: Помощта от 153,39 евро (300 лв.) не е променяна от 2021 г. Тя достига само до ученици от 1-ви до 4-ти и 8-ми клас, като за останалите класове подкрепа липсва.
- Социална подкрепа: Месечните помощи за деца с увреждания също остават на нивата си отпреди три години, въпреки поскъпването на стоките и услугите.
„Трябва да се гарантира, че мерките за ограничаване на злоупотребите с публични средства няма да доведат до ограничаване на правата на гражданите“, подчерта Делчева.
Минимална заплата и осигурителни прагове
Сериозен дебат породи и бъдещето на минималната работна заплата. В проекта за 2026 г. е планирано тя да се замрази на 620,20 евро до приемането на нов механизъм. Според омбудсмана това крие реален риск от спад в покупателната способност на най-ниско платените работници.
Същевременно проектът предвижда чувствително увеличение на минималните осигурителни прагове по сектори – между 12% и 70%. Според Велислава Делчева това неминуемо ще повиши осигурителната тежест за бизнеса и заетите.