Как комарите ни „разчитат“ — CO₂, топлина и кожна миризма определят кой ще бъде ухапан

Не е мит: Защо комарите хапят едни хора повече от други

Комарите не избират жертвите си на случаен принцип. Още преди да кацнат, те „разчитат“ серия от сигнали, които тялото ни излъчва — от въглеродния диоксид в дишането до уникалната миризма на кожата. Само женските комари хапят, защото се нуждаят от белтъците в кръвта, за да развият яйцата си. В следващите раздели разглеждаме основните фактори, които определят защо някои хора са по-привлекателни за тези кръвосмучещи насекоми.

Въглеродният диоксид (CO₂) — първият сигнал

Комарите използват зрение и обоняние, за да откриват жертвите си от разстояние до около 10 метра. Един от най-силните ориентири е облакът от въглероден диоксид (CO₂), който издишваме и отделяме и през кожата. Издишаният CO₂ активира в обонятелната система на комарите т.нар. „поведение за търсене на гостоприемник“. Поради това възрастните хора често са по-привлекателни от децата — те отделят повече CO₂ (BBC). Затова и сухият лед или бутилки с CO₂ често се използват в капани за комари.

Телесната топлина и влага правят разликата

Комарите се влияят и от телесната топлина и влагата. CO₂ допълнително засилва привличането. По време на бременност организмът работи по-интензивно — увеличава се обемът на дишането, отделяната топлина и количеството издишан CO₂, което прави бременните жени приблизително два пъти по-привлекателни за комарите. Стив Линдзи, професор по ентомология, коментира, че бременната жена е „като малка пещ“ — по-топла от останалите. Също така хората след спорт и по-едрите индивиди могат временно или постоянно да привличат повече комари заради по-високото отделяне на CO₂ и повишената телесна температура.

Кожната миризма — ключът към избора

Когато комарите се приближат на по-малко от 10 метра, те започват да разчитат най-вече на миризмата на кожата и дъха. „Всичко опира до миризмата“, казва проф. Линдзи. Малки, силно летливи химични вещества определят привлекателността — комарите живеят в „химически свят“. Популярният мит за „по-сладка кръв“ не се потвърждава от изследванията; вместо това комарите реагират на уникалния „аромат“ на човешката кожа.

Ролята на летливите органични съединения

Кожният микробиом разгражда въглехидрати, мастни киселини и пептиди до летливи органични съединения (ЛОС), които се изпаряват във въздуха. На човешката кожа са открити над 500 различни ЛОС. Комарите са привлечени от амоняк и млечна киселина, а наличието на карбоксилни киселини усилва тази привлекателност. Изследване от университета „Рокфелер“ анализира миризмата на кожата на 64 души, използвайки найлонови ръкави като „уловител на миризми“; комарите показали ясно предпочитание към пробите с повече карбоксилни киселини. Учените изчислили индекс на привлекателност — човекът с най-висок резултат бил до 100 пъти по-привлекателен за комарите от този с най-нисък, а тези различия се запазвали с години (Rockefeller University).

Бактериите по кожата — още един фактор

Кожният микробиом влияе силно върху това колко привлекателни сме за комарите. Изследователи от университета „Вагенинген“ установили, че хората, които силно привличат комарите (включително преносители на малария), имат различен бактериален състав на кожата: повече бактерии, но по-малко разнообразие, в сравнение с по-малко привлекателните хора (Wageningen University). Кожните бактерии са отговорни за образуването на телесната миризма — без тях потта почти няма мирис за човешкия нос. Изследвания върху близнаци показват, че еднояйчните близнаци привличат комарите почти еднакво, докато двуяйчните често се различават значително, което подсказва наследствен компонент в миризмата.

Защо реакциите към ухапванията се различават

Реакцията на ухапване зависи от генетиката. Голямо генетично проучване показва силна връзка между гените, които регулират имунната система, и начина, по който организмът реагира след ухапване — същите области са свързани и с алергии. Някои хора развиват по-големи, по-сърбящи и възпалени ухапвания и остават с усещането, че ги хапят много повече. „Някои хора смятат, че ги хапят по-често, защото реакцията им е по-силна“, отбелязва Фъргюсън. Други могат да бъдат ухапани също толкова, но почти да не реагират.

Заключение — няма напълно „невъзприемчив“ човек

Въпреки че биологични фактори като CO₂ отделяне, телесна топлина, индивидуална кожна миризма, кожен микробиом и генетика правят някои от нас по-лесна мишена за комарите, никой не е напълно извън техния „радар“. Разбирането на тези механизми помага както за развиване на по-ефективни методи за защита, така и за развенчаване на популярни митове.