Как промените в проектобюджета за 2026 г. удрят по заплатите и осигуровките от 1 август
От 1 август хората с високи заплати ще взимат нетно по 23,36 евро по-малко на месец заради по-високите осигуровки, показват изчисления на „Труд news“. Причината е увеличението на максималния осигурителен доход на 2300 евро, предвидено в проекта на редовния бюджет за 2026 г.
Понастоящем максималният осигурителен доход е 2111,64 евро, което означава, че осигуровки се дължат само до тази граница независимо от размера на заплатата. При брутно възнаграждение от 2300 евро сега нетната сума след приспадане на данъци и осигуровки е 1808,11 евро. От 1 август нетното възнаграждение на същия служител ще спадне на 1784,75 евро — реално с 23,36 евро по-малко.
Високите заплати над прага ще усетят същото намаление
Хората с още по-високи заплати ще усетят същото намаление от 23,36 евро, тъй като над прага от 2300 евро осигуровки не се дължат нито сега, нито след промяната. Например при брутна заплата от 2500 евро в момента нетният доход е 1988,11 евро, а от следващия месец ще бъде 1964,75 евро.
Влияние през последните пет месеца на годината и реакциите на бизнеса
За последните пет месеца от годината, в които новият бюджет ще бъде в сила, по-високият осигурителен праг ще намали общо с 116,80 евро нетните доходи на високоплатените служители — освен ако работодателите не компенсират тази загуба чрез увеличение на заплатите. В голяма част от предприятията такава компенсация е малко вероятна; например в ИТ компаниите годишният бюджет за възнаграждения често е вече одобрен от чуждестранни собственици. Представители на бизнес организации остро се противопоставиха на повишаването на максималния осигурителен праг от 1 август, тъй като решението идва след определянето на годишните бюджети за персонал.
Повишени осигуровки за самоосигуряващите се
По-високи осигурителни вноски от началото на следващия месец ще плащат и самоосигуряващите се лица — адвокати, нотариуси, лекари с частна практика, занаятчии и собственици на фирми. В края на годината те следва да внесат осигуровки върху действително получените доходи, ако надхвърлят минималния осигурителен доход, но не и върху суми над максималния праг.
През годината тези лица плащат вноски върху доход, който сами избират между минималния и максималния праг. В момента минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се е 550,66 евро; от 1 август той се повишава на 620,20 евро — промяна заложена в проектобюджета, в момента обсъждан в парламента.
Процентни ставки и реални числа за самоосигуряващите се
За самоосигуряващите се задължителните осигуровки общо възлизат на 27,8%. По желание могат да се осигуряват допълнително във Фонд „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ) при вноска от 3,5%. За родените до 31 декември 1959 г. задължителните вноски включват 19,8% за фонд „Пенсии“ и 8% за здравно осигуряване. За родените след тази дата вноската за фонд „Пенсии“ е 14,8%, плюс 5% в частен универсален пенсионен фонд; здравната остава 8%. При включване на ОЗМ общият размер достига 31,3%.
В момента минималните месечни вноски за пенсия и здраве са общо 153,08 евро; от 1 август тази сума ще нарасне на 172,42 евро — увеличение с 19,34 евро. При тези, които плащат и във Фонд „Общо заболяване и майчинство“, минималните вноски ще се увеличат от 172,36 евро на 194,12 евро — ръст от 21,76 евро.
Таванът на обезщетението за безработица остава непроменен
Според проекта на бюджет за 2026 г. максималният размер на обезщетението за безработица остава 54,78 евро на ден до края на годината. Това поставя в неизгодно положение хората с по-високи доходи: те внасят осигуровки върху максималния осигурителен доход, но при загуба на работа не получават обезщетение, съобразено с реално платените от тях вноски.
Обичайно обезщетението е 60% от средния осигурителен доход за предходните 24 месеца. Ако лицето се е осигурявало върху максималния доход през последните две години, дневният осигурителен доход излиза малко над 102 евро, следователно 60% би трябвало да са около 61 евро на ден. Поради тавана от 54,78 евро обаче то ще губи над 5 евро дневно. Минималното обезщетение за безработица остава 9,21 евро на ден.
Ръководни кадри — по-високи минимални прагове и по-ниски нетни заплати
Проектобюджетът предвижда от 1 август да се вдигнат и минималните осигурителни прагове по икономически дейности и професии — ръст между 12% и 70%. Най-съществено е увеличението за ръководните длъжности, които не са били актуализирани близо десетилетие. В резултат минималният осигурителен доход за ръководните кадри в повечето икономически сфери ще стане 936 евро (ръст 70%). Например едноличен търговец, който се осигурява върху 550,60 евро, но фигурира като началник, ще трябва да внася върху 936 евро; при пълен обхват на рисковете това ще му струва допълнително около 120 евро месечно.
За ръководителите, които вече са на минимална заплата, прагът се увеличава с 51% и поради разпределението на тежестта между работник и работодател (приблизително 40/60) част от нарасналите вноски ще се поемат от работодателя. С увеличаването на осигуровките ще намалее сумата, върху която се дължи данък, и при заплата на минимума нетното възнаграждение на ръководителя ще спадне с около 39 евро от 1 август.
Сектори с най-голям ръст на праговете
В отделни икономически дейности минималните осигурителни прагове за ръководен персонал ще надхвърлят 1000 евро още от 1 август. Примери са производството и преработката на месо и производството на месни продукти, където ръководителите ще трябва да се осигуряват върху доход от минимум 1292 евро.
Държавните служители — нова схема на вноски и по-високи пенсии в бъдеще
Според проекта от 1 август държавните служители ще започнат да внасят 6,5% от възнагражденията си като част от постепенен преход, при който чиновниците сами ще поемат част от осигурителните вноски. В периода август–декември разпределението ще бъде 20:80 между служителя и работодателя. Това ще доведе до по-високи брутни възнаграждения, тъй като проектобюджетът предвижда увеличение на заплатите на държавните служители, така че нетните им доходи да не намалеят въпреки поемането на част от осигуровките.
От 1 август чиновниците ще плащат по 0,7% за фонд „Общо заболяване и майчинство“, 0,2% за фонд „Безработица“ и 1,6% под формата на здравна вноска. За фонд „Пенсии“ вноската зависи от годината на раждане: родените преди 1959 г. внасят 4%, а родените след тази дата — 3% за фонд „Пенсии“ плюс 1% в частен универсален пенсионен фонд. Общият сбор достига 6,5%.
Дългосрочен ефект върху пенсиите
Понеже брутната заплата служи за база при изчисляване на пенсията, увеличението на брутните възнаграждения на държавните служители ще доведе до по-високи пенсионни плащания в бъдеще, тъй като служителите сами ще участват в осигуряването си.
Заключение
Проектобюджетът за 2026 г. променя значително параметрите на осигурителната система от 1 август: повишават се максималният и минималният осигурителен доходи, увеличават се минималните прагове по дейности, растат вноските на самоосигуряващите се и ръководните кадри, а държавните служители поемат част от осигуровките си срещу компенсиращо увеличение на брутните възнаграждения. Последиците включват намаляване на нетните доходи за високоплатените и частично преразпределение на тежестта между работодатели и служители, докато таваните на обезщетенията за безработица остават непроменени, което поставя в неравностойно положение хората с най-високи доходи.
