Сметната палата предава на КОНПИ освободената директорка на НДК и още трима след потвърдени решения от ВАС

Четири случая на конфликт на интереси: Сметната палата сезира КОНПИ за Татарова, Янев, Тодоров и Канев

Сметната палата изпраща за проверка в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) четири случая, в които е констатиран конфликт на интереси и решенията по които са влезли в сила през юни, след като са потвърдени от Върховния административен съд, съобщиха от одитната институция. Решението се основава на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОНПИ, чл. 108, ал. 5).

Кои са лицата и какви са констатациите

Андрияна Татарова — бивша изпълнителна директорка на „НДК-Конгресен център София“ ЕАД

На 30 юни 2025 г. Комисията за противодействие на корупцията (КПК) реши, че е налице конфликт на интереси по отношение на Андрияна Татарова. През 2024 г. в качеството си на изпълнителен директор тя е взела еднолично решение и е сключила договор с дружество, представлявано от сина ѝ, за предоставяне на зала № 2 на НДК за подготовката, реализацията и заснемането на спектакъл. До 05.02.2024 г. тя е била член на Съвета на директорите на акционерното дружество, представлявано от сина ѝ, и е притежавала близо 30% от капитала на частната фирма; фигурира като действителен собственик до ноември 2024 г.

КПК наложи на Татарова глоба от 5 000 лв. и постанови отнемане в полза на държавата на 476,40 лв. (нетно дневно възнаграждение за датата на сключване на договора), като общият размер на санкцията е 5 476,60 лв. Решението е обжалвано, но е потвърдено от Административния съд в София през декември 2025 г. и от Върховния административен съд на 24.06.2026 г. След това Сметната палата сезира министъра на културата (органа по назначаване) и КОНПИ за предприемане на действия по компетентност.

Д-р Тодор Тодоров — изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, Монтана

На 25 август 2025 г. КПК е образувала производство за конфликт на интереси срещу д-р Тодоров. Установено е, че съпругата му е началник на отделение в същото здравно заведение, което следва да бъде контролирано от директора.

Освен това Тодоров е подписал протоколи за допълнително материално стимулиране (ДМС) в частен интерес на свързано с него лице и на съпругата си. КПК е наложила парична санкция в общ размер от 13 394 лева. Жалбите на д-р Тодоров срещу решението са частично уважени и частично отхвърлени от Административния съд в Монтана и Върховния административен съд, като влязлото в сила решение в частта за установен конфликт на интереси е основание за сезиране на КОНПИ.

Динко Янев — член на Управителния съвет на ДП „Национален производствен център“ (ДП „НПЦ“)

На 1 юли 2024 г. КПК установява конфликт на интереси и несъвместимост за Динко Янев след подаден сигнал. Конфликтът е свързан с факта, че Янев и други членове на УС са гласували сами за себе си да им бъде изплатено допълнително материално стимулиране (ДМС) от бюджета на ДП „НПЦ“.

Освен това Янев е бил съдружник в ООД в нарушение на Устройствения правилник на Селскостопанска академия, което е основание за установена несъвместимост. На Галя Цветанова е наложена глоба от общо 26 947,86 лв., на Динко Янев — 9 472 лв., а на Галя Чалъмова — 7 272,73 лв. Решенията са потвърдени от Административния съд София и от Върховния административен съд и са предоставени на КОНПИ.

Галин Канев — директор на Природо-математическата гимназия, Добрич

На 16.07.2024 г. КПК установява конфликт на интереси по отношение на Галин Канев. Като директор на ПМГ в Добрич той назначава своята съпруга за старши учител по математика на неопределен срок, сключва трудов договор с нея и впоследствие допълнителни споразумения.

На Канев е наложена глоба от 5 000 лв. и отнемане на нетно дневно възнаграждение в размер на 132,56 лв. По жалба на Канев Административният съд в Добрич обявява решението на КПК за нищожно, позовавайки се на липса на нов състав на КПК съгласно Закона за противодействие на корупцията от 2023 г. Впоследствие Върховният административен съд отменя решението на АС Добрич и потвърждава решението на КПК, с което то влиза в сила.

Какви са следващите стъпки и правни основания

Решението на Сметната палата да сезира КОНПИ има за цел проверка за съответствие между доходите и придобитото имущество на разкритите лица, според разпоредбата на ЗОНПИ (чл. 108, ал. 5). След като решенията на КПК са потвърдени от съдилищата и са влезли в сила, компетентните органи могат да предприемат допълнителни действия по закон. При необходимост органът по назначаване (например министърът на културата в случая с Татарова) е сезиран за предприемане на дисциплинарни или други административни мерки.

Значение за обществеността и институционалната отговорност

Тези случаи подчертават ролята на одитните и антикорупционните органи в проверката на конфликт на интереси и необходимостта от прозрачни процедури при управление на публични ресурси. Потвърждаването от съда на решенията на КПК и последващото сезиране на КОНПИ очертават механизма за контрол и последици при нарушения на служебните задължения.