Национален план за пътна безопасност: Държавата обединява сили за контрол над трафика

В опит да бъде повишена безопасността по българските пътища и да се оптимизира работата на контролните органи, транспортният министър Георги Пеев инициира ключова междуведомствена среща в Националното тол управление. В дискусията взеха участие министрите Иван Демерджиев и Иван Шишков, представители на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

Обединяване на данните за по-ефективна превенция

Основната цел на новата инициатива е създаването на единна система за обмен на информация в реално време. Според министър Пеев страната ни разполага с огромен масив от данни, но липсата на координация между отделните институции пречи на ефективното им използване. „По-лошо от липсата на данни е да имаш много и да не знаеш какво да правиш с тях“, подчерта той.

Планира се в кратки срокове да бъде изготвен общ план, включващ конкретни законови промени, анализ на нужните инвестиции и мерки за повишаване на дисциплината сред шофьорите.

ТОЛ системата като гръбнак на контрола

По време на срещата бе подчертан потенциалът на Националното тол управление, което следи движението на близо 600 000 тежкотоварни камиона чрез мрежа от 272 контролни точки. 100 от тези точки разполагат с вградени кантари, които събират данни за натоварването на пътищата и извършените нарушения.

В момента ТОЛ системата изпраща към МВР единствено данни за средната скорост. Новата визия предвижда пълната информация да бъде достъпна в реално време за МВР, Агенция „Митници“, ИА „Автомобилна администрация“ и НАП. Важно е да се отбележи, че данните от камерите могат да достигат до органите в рамките на едва три секунди, което ще позволи мигновена реакция при констатирани нарушения.

Затягане на мерките срещу некоректните превозвачи

Една от най-критичните теми е финансовата загуба за държавата, възлизаща на около 40 млн. лева годишно. Тази сума се губи заради превозвачи, които умишлено използват скрити регистрационни номера.

В отговор на това се обмисля:

• Създаване на индивидуален рисков профил за всяко тежкотоварно превозно средство, базиран на историята от ТОЛ системата;
• Използване на анализи за фактическото износване на инфраструктурата;
• Разширяване на мрежата от автоматизирани контролни кантари.

Предстои държавните ведомства да приоритизират тези действия, за да превърнат съществуващите технологии в реален инструмент за дисциплиниране на участниците в движението и намаляване на пътнотранспортните произшествия.