Инфлацията в България през юни: Цените на горивата и храните падат, но годишният ръст остава 5.4%
През юни 2026 г. потребителските цени в България отбелязаха месечен спад от 0.9%, сочат най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки това краткосрочно облекчение, годишната инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), остава на високи нива – 5.4% спрямо същия месец на миналата година. От началото на 2026 г. натрупаното повишение на цените е 2.9%.
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), използван за оценка на ценовата стабилност в еврозоната, отразява сходна тенденция с месечно понижение от 0.5% и годишна инфлация от 5.2%.
Какво поевтиня през юни?
Най-съществен спад е регистриран в групата „Транспорт“ (-3.3%), което се дължи основно на по-ниските цени на горивата. Газът пропан-бутан за автомобили е поевтинял с 14.1%, дизеловото гориво – с 9.4%, а бензинът А95Н – с 0.4%. Същевременно международните полети отчитат понижение от 9.5%.
Цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки също отбелязват спад от 1.9%. Сезонният фактор е оказал сериозно влияние върху зеленчуците:
- Краставици: -25.8%
- Тиквички и патладжани: -25.7%
- Пипер: -20.9%
- Домати: -20.2%
- Зеле: -15%
- Картофи: -10.5%
По-евтини са станали още бирата (-5.5%) и прясната риба (-2.7%), както и някои домакински уреди (перални, хладилници и телевизори) и облеклото (-1.1%).
Ръст при услугите и някои хранителни стоки
Въпреки общия тренд, секторът на услугите в хотелиерството и ресторантьорството бележи скок от 1.5% за месеца, като настаняването е поскъпнало с 6.3%. Увеличение се наблюдава и при цените на някои храни: моркови и цвекло (+7.4%), цитрусови плодове (+5.5%), маргарин (+2.8%) и шоколад (+1.8%). Лекарските услуги са поскъпнали с 1.2%, а образователните услуги – с 0.5%.
Дългосрочната картина и влиянието върху домакинствата
Макар месечните данни да дават известна надежда, дългосрочната статистика остава тревожна. За последните три години (юни 2026 г. спрямо юни 2023 г.) инфлацията достига 12.8%, а за период от пет години тя възлиза на 43.3%.
Индексът на цените на „малката кошница“, обхващащ 100 жизненонеобходими стоки за най-нискодоходните домакинства, отчита месечен спад от 1.0%. На годишна база обаче тези домакинства усещат ръст от 2.7%, като хранителните продукти за тях са поскъпнали с 2.4% за година.