Защо старите жилища в България ни обричат на енергийна бедност?

Докато в Европа новите и енергийно обновени сгради успешно намаляват риска домакинствата да не могат да отопляват домовете си, българският жилищен фонд остава сред най-сериозните фактори за енергийна уязвимост. Според актуални данни на Евростат, енергийната бедност вече не е само въпрос на ниски доходи, а е тясно свързана с качеството и ефективността на жилищната среда.

Европа забавя темпа на обновяване, разликите са драстични

През 2025 г. едва 23,9% от жителите на Европейския съюз са живели в жилища, подобрени енергийно през последните пет години, което бележи спад спрямо предходни периоди. Темповете варират значително – от водещата Нидерландия (60,5%) до Италия (2,6%) и Гърция (9,5%). За България този контекст е критичен, тъй като страната ни разполага с голям дял амортизиран жилищен фонд, изграден преди десетилетия, което превръща енергийната ефективност в ключов социален проблем.

Порочният кръг на енергийната бедност

Един от тревожните изводи на Евростат е, че хората в риск от бедност или социално изключване имат най-малък достъп до енергийно обновяване. През 2025 г. едва 17,4% от тази група са успели да подобрят дома си, срещу 25,6% за останалата част от населението. По този начин най-уязвимите домакинства продължават да обитават най-неефективните жилища, плащайки най-високи сметки за енергия.

Собственост срещу наем: Кой инвестира в дома си?

Данните показват, че собствениците (26,9%) обновяват жилищата си много по-често от наемателите (16,7%). Въпреки че България е с един от най-високите дялове на собственост в ЕС, притежаването на апартамент в стара, неизолирана сграда не гарантира енергийна сигурност. Проблемът се задълбочава и при многофамилните сгради, където съгласуването между множество собственици е сериозна пречка пред мащабните ремонти.

Новите сгради като решение на проблема

Статистиката е категорична: рискът от неспособност за отопление е едва 4,8% в сгради, построени след 2011 г., докато при жилищата отпреди 1960 г. той скача до 10,1%. Същата тенденция се наблюдава и при просрочените сметки за комунални услуги. Тези цифри доказват, че годината на строителство е директен фактор за финансовото състояние на домакинствата.

Заключение: Енергийната ефективност като социална политика

Европейските данни, цитирани от БГНЕС, подчертават една ясна закономерност: борбата с бедността започва от стените и прозорците на нашите домове. За България предизвикателството е огромно – как да се трансформира стария жилищен фонд, така че енергийната ефективност да не бъде лукс за малцина, а достъпна база за достоен живот. Енергийната бедност не започва от сметката за ток, а от архитектурната остарялост на сградата, в която живеем.