Радев срещу Външно министерство: Подписа ли България декларация за военна помощ за Украйна?

Дипломатически скандал или неразбиране? Защо „Киевската декларация“ разпали страстите в София

В последните дни българското политическо пространство бе разтърсено от поредица противоречиви изказвания относно участието на страната ни в „Коалицията на желаещите“ за подкрепа на Украйна. Напрежението ескалира, след като стана ясно, че въпреки отказа на президента Румен Радев страната ни да подкрепи военна и финансова помощ, външният министър Велислава Петрова е участвала в подписването на „Киевската декларация“ в Украйна.

Разминаване в позициите на властта

Документът, станал обект на широк обществен дебат, бе публикуван в украинските медии и в него фигурира името на българския външен министър. Според опозицията и част от политическите наблюдатели това е знак за „политическа шизофрения“ и липса на единна държавна линия. Георг Георгиев от ГЕРБ предупреди, че подобни разминавания застрашават авторитета на България на международната сцена. Подобна теза изрази и Николай Денков от ПП, като посочи липсата на синхрон между премиера и ресорния министър. Ивайло Мирчев от ДБ пък свърза действията на президента с опит за експлоатиране на русофилския вот, съобщава бТВ.

Официалната позиция на МВнР

От Министерството на външните работи побързаха да внесат яснота, публикувайки официална позиция. Според ведомството, министър Велислава Петрова не е подписвала декларация, която да обвързва България с военна помощ извън досегашната рамка. От МВнР поясняват, че „Киевската декларация“ няма правнообвързващ характер и не променя националната политика.

„България не е в състояние да предоставя финансова и военна подкрепа по двустранна линия, но продължава да изпълнява ангажиментите си по линия на ЕС и НАТО“, се казва още в съобщението. Акцентът в разговорите на българската делегация е поставен върху енергийната сигурност и икономическото сътрудничество.

Случаят със Сърбия

Интересен факт от срещата на върха Украйна-Югоизточна Европа е позицията на Сърбия. Президентът Александър Вучич открито отказа да подпише общата декларация, изтъквайки, че страната му предоставя хуманитарна помощ, но не се присъединява към призивите за военен натиск върху Русия, съобщава информационна агенция Ройтерс.

Какво гласи „Киевската декларация“?

Пълният текст на документа, приет на 15 юли 2026 г. в Киев, потвърждава единството на участниците по отношение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. В декларацията се осъжда руската агресия и се призовава за по-нататъшен натиск върху Руската федерация. Важен акцент е поставен върху членството в ЕС и НАТО, както и върху създаването на механизми за търсене на отговорност за военни престъпления, включително чрез бъдещ специален трибунал. Участниците са се договорили следващата среща на върха да се проведе в Словения през 2027 г.