РНК вирусите под лупа: Коя е следващата голяма заплаха за човечеството?
Световната научна общност постигна ключов напредък в прогнозирането на бъдещи пандемии. Изследователи от Единбургския университет успяха да идентифицират общите характеристики на вирусите, които притежават потенциал да се превърнат в глобална заплаха. Анализът, публикуван от научното издание Refractor, разкрива как еволюционната история на стотици патогени може да ни помогне да предвидим и спрем следващата здравна криза, още преди тя да е достигнала мащабите на COVID-19.
Защо някои вируси стават пандемични?
Историята помни събития, които промениха света, като откриването на HIV-1 през 1983 г. и пандемията от SARS-CoV-2 през 2020 г. Учените са анализирали еволюцията на различни вируси през последните десетилетия, за да разберат защо някои инфекции остават локални, докато други се разпространяват светкавично.
Основният фокус пада върху РНК вирусите. Тъй като рибонуклеиновата киселина мутира много по-бързо от ДНК, тези патогени се адаптират към човешкия организъм с изключителна лекота. От милионите известни РНК вируси, около 239 са способни да инфектират хора чрез въздушно-капков път, контакт с кръв или ухапвания от насекоми.
Рисковете от зоонозните вируси
По-голямата част от тези вируси (около две трети) имат минимален риск от предаване между хора. Това са т.нар. зоонозни вируси, които преминават от животни към хора, като например вирусът на бяса. Въпреки това, постоянната еволюция на патогените подхранва опасенията около птичия грип. Учените отбелязват, че макар засега да няма доказателства за лесно предаване между хора при птичия грип, рискът не бива да бъде изключван.
Най-голяма опасност представляват вирусите, които прескачат от животните към хората и придобиват способността за ефективно разпространение в човешката популация. Ебола през 2014 г. в Западна Африка показа колко бързо едно локално огнище може да се превърне в криза при навлизане в гъстонаселени градски зони.
Бъдещето на превенцията: Можем ли да спрем следващата пандемия?
Разработеният от учените модел вече показа своята ефективност при идентифицирането на вируси като Зика, Чикунгуня, Оропуш и маймунската шарка още преди масовите им епидемични взривове. Според изследователите, вирус, близък по характеристики до причинителя на морбили, би могъл да предизвика здравна криза, която значително да надхвърли мащаба на COVID-19.
Ключът към оцеляването в бъдеще не е само в създаването на ваксини и лекарства, но и в ранната диагностика. Данните сочат, че вируси като SARS-CoV-2, Андес и щамът Bundibugyo на Ебола са циркулирали сред хората седмици наред, преди да бъдат засечени. Учените са категорични: способността за засичане на патогените в първите дни от тяхната поява е най-силното ни оръжие в борбата с бъдещите пандемии.
