Горещниците, древният период, свързан с най-големите летни жеги, често предизвиква объркване относно точните си дати. Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) изяснява как календарните реформи са променили възприятията ни за тези дни и как те кореспондират с реалните климатични явления.
Как се променят Горещниците?
Традиционно, според стария Юлиански календар, Горещниците се отбелязват от 15 до 17 юли. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. в България, тези дати се изместват с 13 дни напред, което ги поставя между 28 и 30 юли.
„Това изместване обяснява защо в някои региони на страната по-възрастните хора продължават да наричат дните от края на юли „истинските горещници“,“ съобщават от НИМХ.
Връзката между календар и климат
Интересно е, че краят на юли (28-30 юли по нов стил) действително съвпада с най-горещите дни в годината в България, според климатичните данни. Средата на юли (15-17 юли по нов стил) е по-ранен период.
Етнолози предполагат, че първоначално празникът е бил тясно свързан с пика на летните температури, а не с фиксирана календарна дата. Народната памет е запазила традицията, дори когато календарът се е изместил спрямо природните цикли.
Ако проследим традицията още по-назад, към Средновековието (IX-XIV век), когато разликата между Юлианския и Григорианския календар е била само 6-8 дни, Горещниците биха се падали между 21 и 24 юли по днешния календар. Това отново съвпада с началото на периода на устойчиви летни жеги. Тази закономерност кара някои изследователи да смятат, че празникът има дори по-древни, предхристиянски корени, които впоследствие са били „прикрепени“ към църковни дати.
Равноденствията преди и след Григорианския календар
Промяната в датите не засяга само Горещниците. Същият феномен се наблюдава и при пролетното и есенното равноденствие.
Преди приемането на Григорианския календар през 1582 г., датите на равноденствията не са били фиксирани и постепенно са се измествали поради грешката в Юлианския календар.
По времето на Юлий Цезар: Пролетното равноденствие е било около 25 март.
До Първия Никейски събор (325 г.): Датата се е изместила около 21 март. Затова и съборът приема 21 март като отправна точка за изчисляване на Великден.
Юлианската година е с около 11 минути и 14 секунди по-дълга от тропическата. Това води до изместване на равноденствията с приблизително един ден на всеки 128 години.
Григорианската реформа и изравняването на календара
При въвеждането на Григорианския календар през 1582 г., астрономическото пролетно равноденствие вече е било около 11 март по Юлианския календар. За да се коригира натрупаното изоставане, папската реформа „прескача“ десет дни – след 4 октомври 1582 г. веднага следва 15 октомври. Така пролетното равноденствие отново се връща към датата около 21 март.
Важно е да се прави разлика между астрономическото явление и календарната дата. Самото събитие не се е променило, а само датите, на които сме го отбелязвали.
Равноденствията в България: От Юлианския към Григорианския календар
В земите на днешна България, до 31 март 1916 г. официално е използван Юлианският календар, а от 14 април 1916 г. – Григорианският. Разликата вече е била 13 дни.
Пролетно равноденствие:
Около 8 март (по Юлианския календар) ≈ 21 март (по Григорианския календар)
Есенно равноденствие:
Около 10 септември (по Юлианския календар) ≈ 23 септември (по Григорианския календар)
Това означава, че ако един българин през XIX век е поглеждал календара, той е щял да види пролетно равноденствие около 8 март и есенно около 10 септември, според Юлианския календар, който е бил в употреба.
