Защо българите работят по-малко от повечето европейци? Експертен анализ

България се нарежда на трето място в Европейския съюз по най-кратък трудов живот, като очакваната продължителност на трудовия път у нас е едва 34,6 години. По-кратко от българите работят само италианците и румънците, сочат последните данни на Евростат за пазара на труда. Темата бе коментирана от старши икономиста в Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов в ефира на „Здравей, България“ по Нова телевизия.

Демография или пазар на труда?

Според експерта, ниската продължителност на трудовия стаж не се дължи на демографски фактори. „Най-дълго живеят италианци и испанци, а точно италианците са с ниска продължителност на труд“, подчерта Ангелов. Анализът на Евростат показва, че 80% от обяснението се крие в характеристиките на пазара на труда: времето за навлизане на него, честотата на излизане и възрастта за пенсиониране.

Младежка безработица и образование

Основен проблем у нас е големият брой млади хора, които нито работят, нито учат (т.нар. NEETs). С дял от 13,8% България заема второ място след Румъния по този показател. За сравнение, в Северна Европа голяма част от студентите съчетават ученето с работа, което у нас все още не е масова практика.

Фактори за ранно излизане от пазара на труда

Георги Ангелов посочи няколко ключови причини, които влияят на статистиката:

• Ранно пенсиониране: В някои сектори то е норма, а там, където не е, често се заобикаля закона чрез ТЕЛК и инвалидни пенсии.
• Ниска заетост при хора с ниско образование: Под 27% при хората с основно образование, спрямо над 90% при висшистите.
• Етнически различия: Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочат 22% заетост сред ромската етническа група, 44% сред турската и 67% сред българската.

Сивият сектор и работата на пенсионерите

Въпреки че сивият сектор у нас е голям, той се изразява предимно в деклариране на по-ниски доходи, а не в пълно укриване на служители, поради което този фактор не променя драстично общата статистика. Същевременно, делът на работещите пенсионери в България е 17% (заради недостиг на кадри), докато в Естония този показател достига 50%. В Гърция работят 4% от пенсионерите, а в Румъния – 2%.

Необходимост от гъвкавост

Ангелов е категоричен, че България има нужда от по-гъвкав пазар на труда, включително насърчаване на почасовата работа. „Това у нас рядко се наблюдава, а заплатите при такъв начин на работа също се явяват сериозен фактор“, заключи експертът.