Голям празник е: Има строги забрани. Ето какво не се прави днес

На 25 юли православните християни отбелязват един от значимите си празници – Успението на света Анна. Този ден е посветен на блажената смърт на света Анна, майката на Дева Мария и баба на Исус Христос. В християнската традиция тя е почитана като мощен символ на майчинството и закрилница на семейството.

Коя е Света Анна и защо я почитаме?

Света Анна е пряк потомък на първосвещеник Аарон и е майка на Дева Мария. Нейната роля в спасителния план на християнството е ключова, тъй като тя е предтеча на Божията майка. В българския народен календар празникът е известен като „Лятна света Анна“ и е особено популярен в някои региони на страната.

„Лятна Света Анна“ – празник на плодородието и здравето

В Западна България и най-вече в Родопите, както и в Асеновградско, Лятна Света Анна се свързва с края на лятото. Този ден има силно изразена връзка с плодородието и закрилата на децата.

Забрани и ритуали за бременни и млади невести

Светицата се почита най-вече от жените, като покровителка на бременните, младите невести и раждаемостта. За да осигурят леко бременеене и безпроблемно раждане, на този ден се спазват стриктни забрани:

• Не се работи.
• Не се пере.
• Не се мие.
• Не се шие.
• Не се плете.

Старото поверие гласи, че ако бременна жена работи на този ден, може да предизвика спонтанен аборт. Затова много бременни жени и млади невести посещават църквата, отправят молитви за здравето на бъдещите си деца и палят свещи пред иконата на света Анна.

Почит към иконата и народни дарове

Иконата на света Анна традиционно се украсява с цветя. Като дар на светицата жените оставят ризи, чорапи, кърпи и пари. След църковната служба, майките раздават пресни пити в двора на църквата и в махалата, отново за здравето на децата си. Народните вярвания повеляват, че света Анна пази децата от „огън“ – висока температура и треска.

Лековити билки и защита от зли сили

В Източна България на Лятна Света Анна жените и децата излизат да събират лековити билки. Те се сушат и се пазят през цялата година за лечебни цели.

В Западна България нощта срещу празника е време за магически ритуали срещу магьосници, бродници и житомамници – същества, за които се вярва, че отнемат плодородието. Земеделците понякога преспиват на нивите си, за да предпазят реколтата си от „кражба“.

Оброци и благодарност за закрилата

В югозападните краища на България, Лятна Света Анна е повод за организиране на оброк. Това е обща служба с курбан, в която участва цял род. Жертвоприношението се извършва с молитва света Анна да предпази нивите от пожари и градушка. Именно заради тази си закрилническа роля, в някои райони света Анна е наричана и „Опърлия“.