Варна от години е сред най-бързо развиващите се градове в България. Нови жилищни комплекси, бизнес сгради и търговски обекти променят силуета на морската столица. Но зад впечатляващите строителни статистики все по-често се поставя въпросът дали градът действително се развива устойчиво или растежът изпреварва възможностите на инфраструктурата и природната среда.
Интервюто с председателя на местната строителна камара Светослав Жеков очертава една различна гледна точка – строителството не е единственият виновник за проблемите, а част от сложна система, в която участват инвеститори, администрация, устройствено планиране и обществени очаквания.
Липсва синхрон между строителство и публична инфраструктура
Нови квартали се изграждат по-бързо, отколкото се разширяват водопроводите, канализацията, електропреносната мрежа и транспортните връзки.
Подобен модел на развитие предупреждават и редица европейски урбанисти. Според тях устойчивият град не се измерва с броя новопостроени сгради, а със способността му да осигурява качествена мобилност, достъп до обществени услуги и достатъчно зелени площи. Когато строителството изпреварва инфраструктурата, неизбежно се появяват задръствания, недостиг на обществени пространства и влошено качество на живот.
Строителните компании изпълняват проекти, разрешени от действащия Общ устройствен план. Докато този документ не бъде актуализиран, администрацията е длъжна да прилага неговите остарели параметри.
Урбанистите отдавна настояват устройствените планове да се актуализират периодично, отчитайки демографските промени, климатичните рискове и необходимостта от повече зелена инфраструктура.
Южна Варна е изолирана
Аспаруховият мост продължава да бъде стратегическата връзка между южната и северната част на града. Липсата на алтернативен маршрут превръща всяко произшествие или ремонт в сериозен транспортен проблем. Нови транспортни връзки и развитие на лек железопътен транспорт ще облекчи автомобилния трафик и ще подобри свързаността между жилищните квартали и курортните комплекси.
Ала днес липсата на актуализиран ОУП днес затруднява решаването на проблемите с презастрояването, инфраструктурата, транспортната свързаност и устройството на новите градски територии. Вместо да се създадат условия за по-балансирано развитие и разширяване на Варна, градът продължава да се развива по правилата на устройствен план, изготвен преди повече от десетилетие.
Първоначално се започна промяна на ОУП
През първата година от мандата си настоящия кмет започна работа по изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Варна. Към Общинския съвет бе създадена специална работна група, която извърши задълбочен анализ на действащия план и подготви конкретни предложения за неговото актуализиране.
В процеса активно участваха представители на Камарата на архитектите и главният архитект на общината.Когато работната група започна да функционира и да изработва реални решения, кметът предприе действия за нейното разпускане.
После кметът осуети промяната на ОУП на Варна
На нейно място бе създаден нов формат под ръководството на общинската администрация. Tози нов формат е провел само едно заседание, на което не са взети никакви решения, след което повече не е бил свикван.
След разтурването на работещ процесът по изменение на Общия устройствен план фактически спира. Работещият експертен механизъм бе заменен с неефективен административен формат, което доведо до блокиране на реформата.
Нужни за съвременни устройствени условия
Не само броя на строителните разрешения има значение. Прозрачността остава ключ към доверието чрез публично проследяване на административните преписки, по-кратки срокове за аднпроизнасяне и ограничаване на възможностите за административен произвол.
Според експерти по публично управление именно дигитализацията и прозрачността могат значително да намалят риска от корупционни практики. Когато гражданите и инвеститорите разполагат с информация в реално време за движението на своите документи, възможностите за нерегламентирано влияние намаляват.
Индустриалната зона е от значение
Европейските политики за устойчиво градско развитие поставят акцент върху баланса между икономическия растеж, социалната среда и опазването на природните ресурси.
Варна има потенциала да бъде модерен европейски град, но това изисква ново поколение градоустройствени решения – индустриално развитие и повече обществен транспорт, зелени пространства, прозрачни административни процедури, модернизирана инфраструктура.
Само подобен модел може да превърне строителството от източник на обществени конфликти в инструмент за подобряване качеството на живот. В противен случай строителният бум рискува да остави след себе си град с повече сгради, но с по-малко пространство за хората.
Социални ангажименти в бранша
Светослав Жеков представи предстоящите инициативи на строителния бранш, насочени към социална отговорност и обществено развитие. През есента в хотел „Черно море“ ще се проведе традиционното събитие на бранша и ще се представи новата фондация „Виждам в бъдещето“, която ще работи в две основни направления – подкрепа за деца със специални образователни потребности и създаване на механизъм за по-достъпен достъп до жилища за млади семейства.
Строителни предприемачи могат да предоставят определен брой жилища на преференциални цени, като инициативата да бъде реализирана в партньорство с банковия сектор чрез облекчени условия за финансиране.
Светослав Жеков отправи призив към строители, институции, бизнес и граждани да работят заедно в дух на взаимно уважение и сътрудничество. Устойчивото развитие на Варна зависи от способността на всички участници да намират баланс между различните интереси и да изграждат градска среда, основана на доверие, партньорство и хармония.
