Доходите под натиск: Какво предвижда финансовият план на държавата за 2026 г.?

Бюджет 2026: Финансов план без реформи или стъпка към стабилност?

След като Бюджет 2026 вече е официално приет, обществото остава с въпроса какво предстои за доходите на работещите в България. Темата беше обект на разгорещен дебат в ефира на Нова телевизия, където Ваня Григорова, бивш икономически съветник на КТ „Подкрепа“, и Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), представиха своите анализи за текущото състояние на държавните финанси.

Довършителен бюджет без нови политики

Според Добрин Иванов, приетият бюджет е по-скоро „довършителен“. Той подчерта, че документът не залага нови мащабни реформи, а по-скоро цели да утвърди вече започнати процеси. Иванов отбеляза, че доходите в частния сектор продължават да бележат ръст, но основният проблем остава липсата на договорен механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). „Вината е споделена – както синдикатите, така и работодателите не успяха да намерят обща формула през последните две години“, категоричен бе той.

Ваня Григорова потвърди тезата за „довършителния“ характер на бюджета, като акцентира върху сериозен проблем: „Налице е замразяване на част от социалните плащания, включително майчинството и обезщетенията за безработица. Това обаче не е изненада, тъй като процесът датира още от началото на годината“.

Конфликтът около минималната работна заплата

Една от най-спорните точки в дебата се оказа механизмът за определяне на минималното възнаграждение. Според данни, представени от Иванов, МРЗ е нараснала с 55% за периода 2024 – 2026 г., докато икономическият растеж е едва 8,5%, инфлацията – 17%, а производителността на труда е скочила с 4%.

„Настоящият модел е несправедлив и не отговаря нито на европейската директива, нито на Конвенция 131 на Международната организация на труда“, допълни изпълнителният директор на АИКБ. Той призова за изработване на по-обективен модел, при който заплатата се договаря директно между социалните партньори.

Европейски модел или застой?

Ваня Григорова предложи алтернативен подход – договаряне на минималните възнаграждения по икономически сектори, подобно на практиката в редица западноевропейски страни. Според нея това е начинът да се приложи духът на европейските директиви.

„Държавата трябва да насърчава преговорите, а не да допуска тяхното блокиране. Ако работодателите не желаят да преговарят, а правителството не защитава интереса на работещите, рискуваме пълно замразяване на доходите“, предупреди Григорова.