От днес, 9 август, търговците в България вече не са задължени да обявяват цените на стоките и услугите си в лева, освен в евро. Едногодишният период за задължително двойно обозначаване приключи, което означава, че еврото вече е основната валута за ценообразуване.
Следващите няколко месеца ще бъдат ключови за адаптацията както на търговците, така и на потребителите към новата реалност. Въпреки че задължението за двойно обозначаване на цените приключи, търговците имат право по своя преценка да продължат да посочват и левовата равностойност. Важно е обаче тази информация да бъде единствено с информационна цел, а не като задължителна за плащане цена.
Защо беше нужно двойното ценообразуване?
Въвеждането на двойното обозначение на цените в лева и евро беше временна и стратегическа мярка. Целта ѝ беше да улесни гражданите в прехода към новата валута, като им помогне да свикнат с нейните стойности и да направят сравнения. Паралелно с това, мярката цели да предотврати нелоялно повишаване на цените от страна на търговците в периода на адаптация.
Как трябва да се показват цените оттук нататък?
Ако търговците решат да продължат доброволно да посочват и левовата равностойност на цените, е изключително важно това да бъде направено по ясен и недвусмислен начин. Цената в евро трябва ясно да се откроява като единствената продажна и платима цена. Стойността в левове, ако е посочена, трябва да има само справочен характер. Превалутирането трябва да се извършва стриктно по официалния фиксиран курс, за да се гарантира коректност и да се избегне подвеждане на потребителите.
Използване на стари ценови материали
Законът за въвеждане на еврото не предвижда задължително изхвърляне или незабавно преиздаване на всички печатни материали като менюта, каталози, ценоразписи и брошури, които все още показват двойно обозначени цени. Тези материали могат да продължат да се използват, стига ясно да е посочено, че цената в евро е актуалната и задължителна за плащане, а посочената стойност в левове е само справочна и неплатима.