Иво Христов: Борбата за деолигархизация вече започна

Иво Христов: България трябва да заложи на икономика с висока добавена стойност

Програмата не може да бъде приета като разписан график за действия, а създава хоризонт на усилието. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в ефира на БНТ.

„Програмата създава хоризонт на усилието“

Иво Христов призна, че сроковете не могат да бъдат предвидени с абсолютна точност. По думите му програмата не бива да се възприема като точно разписан график за действия, но очертава хоризонт на усилието.

Той посочи, че има множество нови идеи – от радикални предложения и реформа на Конституцията до промяна на икономическия модел.

„Ние сме изчерпали сегашния икономически модел. Развитието и растежът почиваха на покачване на доходите на хората в публичната сфера. Те вече са около 75% от държавния бюджет. Това вече е изчерпан ресурс, непостижим вектор за развитие“, заяви Христов.

Според него предложението е България да заложи на икономика с висока добавена стойност и на насищането на българските индустриални паркове с нови инвеститори.

Деолигархизация и контрол върху обществените поръчки

По темата за олигархията и разграждането на олигархичния модел вицепремиерът заяви, че борбата за деолигархизация е започнала.

„Системата „Сигма“ за анализ на обществени поръчки ги вкарва в един много по-тесен коридор на приемливи цени и идентифицира онези, които се отклоняват от тези цени. Тя е своеобразен филтър, тъй като фирми и компании, изобличени в злоупотреба с цените, сключили неправдоподобни договори“, каза Иво Христов.

Той даде пример за фирма, която е получила 200 хиляди за окосяване на 20 декара площ през зимата. По думите му такива фирми отпадат от възможността да кандидатстват за последващи обществени поръчки.

„Ето една първа, конкретна и работеща вече стъпка. Олигархията е раково образувание. Изрязването на всички тези метастази ще отнеме много време и е сложно. Изисква прецизност“, заяви Христов.

Той отбеляза, че хората очакват бързи резултати, но процесът изисква постъпателни усилия, промени в законодателството, административни мерки и кадрови промени.

Послание към чуждестранните инвеститори

Вицепремиерът коментира, че България вече има стабилна политическа перспектива за четири години напред.

„Има ясна власт, която има намерение да върне закона и го прави. Институциите започват да влизат в роля и политиката се връща в институциите“, заяви Христов.

Той посочи, че политиката доскоро се е правела с „телефонното право“, а сега министрите и премиерът се явяват на парламентарен контрол. Според него постепенно нещата се канализират.

Конституционна гаранция за плащане в брой

Иво Христов заяви, че се предлага конституционно гарантиране на правото за разплащане в брой като елемент на икономическата свобода.

„Така ние съхраняваме някакъв марж, в който българският гражданин ще бъде свободен за разплащане в кеш. Направиха го и други страни, впрочем. Хърватия, Австрия, Унгария е на път да го направи“, каза той.

По думите му дигитализацията на разплащанията е неизбежен технологичен процес, но съхраняването на свободата остава приоритет. Христов посочи, че хората трябва да могат в определен обем и до определен праг да плащат в брой.

Той отбеляза и че има хора, които са дигитално непригодни заради възрастта си, образованието и навиците си.

Мултивекторна външна политика

Според Иво Христов мултивекторността е предимство и достойнство на една външна политика.

„Ако една външна политика гледа само в една посока, значи тя просто не забелязва остатъка от света. В момента големите икономически събития се случват в Азия, а не се случват вече в Европа. Икономически събития се случват и в Близкия изток, които пряко ни касаят. И ние трябва да гледаме и натам“, заяви вицепремиерът.

Той каза, че вижда опасност Европа като общност да изпадне в изолация. Като аргумент посочи, че диалогът по европейските въпроси и войната в Украйна протича „през главата на Европа“ между Съединените щати и Русия.

Коментар за президентските избори

По темата за президентските избори Иво Христов заяви, че изборът е „между нормално и ненормално“.

„Изборът между това да приемеш, че има два пола, че семейството е нещо естествено, а не укоримо. Децата трябва да се отглеждат с добродетели, а не да заклеймяваш въвеждането на религии и добродетели в училище. Да приемеш, че България е духовен водач и патриарх, а не да го сочиш с пръст. Да приемеш, че българите са европейци без комплекси и не е необходимо да го доказват всеки ден с конформизъм, а да живеят със самочувствието на европейци“, каза Христов.