Има ли риск за България от западнонилска треска след случаите в Скопие
Епидемия от западнонилска треска беше обявена в пет от общините на Скопие – столицата на Северна Македония. От началото на годината в страната са установени 26 пациенти със заболяването, като един човек – 83-годишен мъж, е починал. Само през седмицата до 11 август са регистрирани 13 нови случая.
Инфекционистът доц. Трифон Вълков коментира в ефира на Нова Нюз, че няма основания за притеснение в България.
Как се предава западнонилската треска
Западнонилската треска е вирусно заболяване, което се предава основно чрез ухапване от заразени комари, които са преносители на вируса.
„Това е инфекция, която е позната от доста време на науката, включително в нашата страна“, каза доц. Вълков.
По думите му вирусът се предава чрез ухапване от конкретен вид комари. В голям процент от случаите заразяването може да остане незабелязано.
При 80% от заразените няма или има леки симптоми
„При огромен процент от случаите – 80%, ние може дори да не разберем, че сме се заразили с вируса. Говорим или за липса на каквато и да е симптоматика, или за развитие на толкова леки симптоми, че човек изобщо може да не забележи и да обърне внимание“, обясни инфекционистът.
При останалите 20% от случаите се развива т.нар. западнонилска треска. Тя се характеризира с висока температура и много силни ставно-мускулни болки.
Може ли вирусът да се предава между хора
Според доц. Трифон Вълков западнонилската треска може да бъде предадена и при преливане на кръв, при трансплантация, по време на бременност – от майката на бебето, както и при кърмене.
Предаването по въздушно-капков път обаче е невъзможно, подчерта той.
Кои са рисковите групи
„Възприемчиви към тази инфекция сме абсолютно всички, но ако трябва да говорим за групи с по-висок риск от усложнения, това са по-възрастните пациенти или такива от всякаква възраст, но с наличие на тежки придружаващи заболявания“, обясни доц. Вълков.
Има ли ваксина срещу западнонилска треска
Борбата с комарите – преносители на инфекцията, е в основата на ограничаването ѝ, посочи инфекционистът.
„Другото средство е употребата на ваксини. За една част от такива заболявания съществуват ваксини, но не за всички. В случая няма такава налична ваксина, нито имаме противовирусен препарат, с който можем да противодействаме на развитието на това заболяване при вече развила се симптоматика“, обясни той.
