Дигитална радикализация: Защо забраната на социални мрежи няма да спаси децата от екстремизма?
Събитията от последните дни, свързани с бруталното убийство на Младежкия хълм в Пловдив и задържането на 18 души със забранена символика, отново поставиха на дневен ред сериозния проблем с радикализацията на деца и младежи в интернет. Проф. Илия Савов, заместник-ректор на Академията на МВР, разкрива как дигитални групи инвестират милиони, за да вербуват млади хора, и защо прости забрани не са решение.
Заплахата: Световен феномен с безграничен финансов ресурс
Проф. Савов подчертава, че радикализацията в онлайн пространството не е изолиран български проблем, а глобален феномен, който набира скорост с развитието на дигиталната среда. „Ако погледнем хронологията назад във времето, през 2016 г. Интерпол предупреди за такива групи, които се създават в дигиталното пространство. Впоследствие Европол и ФБР предупреждават навсякъде по света, че радикализирани групи започват да насочват своето внимание именно към децата“, обяснява той пред БТВ.
Според експерта, основното предизвикателство е огромният финансов ресурс, с който разполагат дигиталните престъпни структури. „Дигиталната престъпна икономика генерира милиарди на годишна база, които не се контролират по никакъв начин или поне се опитват да бъдат контролирани, но не с необходимия резултат“, посочва Савов. Тези групи инвестират стотици милиони за усъвършенстване на алгоритми и автоматизирани бот системи, които идентифицират потенциални жертви в много по-ранна фаза, отколкото институциите могат да реагират.
Как работят „дигиталните хищници“?
Процесът на вербуване, който проф. Савов нарича „идеологическа хибридизация“, включва внимателен подбор на деца, които след това се чувстват „уникални“ и получават утвърждаване в затворени чатове и форуми. Комуникацията там често не е с реални хора, а с предварително подготвени автоматизирани ботове, целящи да настроят младите хора към по-радикални мерки и агресия.
Уязвимост: Липсата на внимание и подкрепа
Най-уязвими в тази среда са децата, които остават без достатъчно внимание и подкрепа от семейството. „Пътувайки из страната, през последните шест години съм обучил над 29 хиляди деца. Това, което мога да кажа, е, че най-уязвимите групи са децата, чиито мама и тати са ги изоставили. Някъде там, в стаята с телефона им, рискът влиза през екрана. Не на улицата, в читалището или пред училището“, категоричен е проф. Савов.
Проблемът често е и в невъзможността на родителите да разпознаят сигналите за проблем, както и в недостатъчното обучение на учителите как да докладват за такива случаи. Съответно, реакцията на институциите често не е с необходимото взаимодействие и координация.
Решението: Обучение и сътрудничество, не забрани
Проф. Савов е категоричен, че социалните мрежи сами по себе си не са проблемът. Вместо това, е необходимо децата да бъдат обучавани как да се предпазват. „Това, на което аз ги обучавам, е да погледнат реалността. Какво представлява социалната мрежа, какво им предлага, как приложението, което инсталират в телефона си, може да следи техните действия, как могат да се предпазят сами и да разпознават педофилите“, обяснява той.
Експертът е против идеята за забрана на социалните мрежи за деца под 16 години, особено без достатъчно експертни консултации. Той предупреждава, че пълната забрана може да има обратен ефект. „Когато забраним социалните мрежи и децата не са предупредени какво следва, когато се отделят в затворени чат канали, които държавата няма как да забрани всички, тогава ще дойде най-големият проблем“, казва Савов. „Обмяната на информация и самоутвърждаването в затворени чат групи, където органите рядко ще бъдат в състояние да реагират навреме. Това е наистина много важен момент – да разберем, че когато забраняваме нещо, първо трябва да го обясним. Забраната е само спирка към поредния риск в дигитална среда.“
В заключение, проф. Савов призовава за обединяване на усилията на институциите, родителите, училищата и цялото общество за ефективна борба с дигиталната радикализация.
