Защитата на българското небе: Защо две антидрон системи не са достатъчни

Дронове със скорост до 600 км/ч: Как България трябва да пази ниското си въздушно пространство

Първите две антидрон системи вече са пристигнали в България, а в близко време се очаква доставката на още две. Според експерти обаче това е стъпка в правилната посока, но не е достатъчно решение за защита на въздушното пространство на национално ниво.

Темата беше коментирана в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS от вицепрезидента на Международната асоциация за борба с дроновете полк. Иван Миланов и Тодор Иванджиков от Асоциацията на българска авиационна индустрия.

Нужна е национална система за защита на ниското въздушно пространство

Полк. Иван Миланов посочи, че пристигането на първите две системи е положителна стъпка, но само по себе си не решава проблема със защитата на българското небе.

„Пристигането на двете системи е стъпка в правилната посока, но не представляват решение на национално ниво. Истинската задача е да се изгради национална система за защита на ниското въздушно пространство и тя да работи в синхрон с цялостната система за защита на българското небе”, смята Миланов.

Според него системата трябва да бъде част от общата организация за защита на въздушното пространство на страната.

Иванджиков: Полша и Румъния са по-добре организирани

Тодор Иванджиков изрази мнение, че настоящите системи няма да подействат по никакъв начин. Той направи сравнение с подготовката и оборудването на други държави в региона.

„Полша и Румъния са доста по-добре организирани и оборудвани. Това трябва да го направим и ние. Това трябва да се обсъди с Министерството на отбраната как си представят действането на тази система”, заяви Иванджиков.

Как работят антидрон системите

По думите на полк. Миланов системите за противодействие на дронове включват три основни компонента:

• ранно откриване на дрона;
• идентифициране на летателния апарат;
• елиминиране при необходимост.

Различни са способите за откриване, за вземане на решение и за елиминиране на дрона. Голямото предизвикателство е скоростта, с която трябва да се реагира.

„Съвременните дронове са нисколетящи и летят със скорост между 300 и 600 км/ч. При нужда от употреба на системата ще бъде нужно за много кратко време да се вземе решение как да се действа“, каза вицепрезидентът на Международната асоциация за борба с дроновете.

Изкуственият интелект разпознава заплахи, но скоростта остава предизвикателство

Антидрон системата работи с изкуствен интелект, който разпознава вражеските навлизания. Според Тодор Иванджиков обаче при твърде висока скорост на дрона неговото идентифициране може да бъде затруднено.

„Тази система работи с изкуствен интелект, който разпознава вражеските навлизания. Ако дронът е твърде бърз, той трудно би могъл да го идентифицира. Нужно е да се работи много в посока как точно ще се пази въздушното ни пространство”, каза в заключение Иванджиков.