До 18 000 кита през лятото: Драматична промяна в морската екосистема край Гренландия
Морският лед край Източна Гренландия изчезва, а това отваря пътя за гигантски китове към райони, които доскоро са били недостъпни за тях. Десетилетно проучване е регистрирало и заснело стотици от най-големите китове в света, включително гърбати, малки ивичести и ивичести китове, които през лятото се хранят в свободните от лед води край бреговете.
Исторически тези морски бозайници не са се срещали в района, защото ледът е блокирал достъпа им до крайбрежните води. Сега, когато климатичните промени затоплят морето и водят до топене на леда, китовете започват да се адаптират към новите условия.
Сезонни „пиршества за хранене“ в Арктика
Учените определят наблюдаваното явление като сезонни арктически „пиршества за хранене“. То е част от мащабна промяна в морската екосистема край Източна Гренландия.
Данните показват колко драматична е промяната. При корабни проучвания в района до 2006 г. не е регистриран нито един гърбат кит. През 2007 г. са наблюдавани седем гърбати кита, а до 2024 г. броят на отчетените при корабни наблюдения екземпляри достига 150.
Въздушни наблюдения и сателитно проследяване
Първите систематични въздушни проучвания на ивичестите китове – група, която включва ивичести, малки ивичести и гърбати китове – край Източна Гренландия са извършени през летата на 2015 и 2024 г.
Изследователите са комбинирали данните от наблюденията с проследяването на 15 кита, оборудвани със сателитни устройства, както и с информация от ловци инуити. Така е изградена цялостна картина на процеса, който водещият изследовател проф. Мадс Петер Хайде-Йоргенсен определя като „голяма промяна в екологичния режим“.
Около 18 000 кита в Гренландско море през 2024 г.
През лятото на 2024 г. в Гренландско море са се появили приблизително 4000 гърбати кита, 6000 ивичести кита и 6000 малки ивичести кита. На част от животните са поставени сателитни устройства, за да бъдат проследени сезонните им придвижвания.
Проф. Хайде-Йоргенсен от Института за природни ресурси на Гренландия заявява пред BBC News, че промените в района са „вероятно най-радикалните, които можем да наблюдаваме някъде в субарктическата зона“.
Според учените повишаването на температурите на морската вода и наличието на повече храна са основните фактори за завръщането на китовете. Изглежда, че те се хранят с риба, която е навлязла в затоплящите се води край Източна Гренландия.
Китове могат да изяждат поне 800 000 тона риба и крил
Изследователите изчисляват, че трите вида китове могат да изяждат най-малко 800 000 тона риба и крил в рамките на един летен сезон на хранене.
Други експерти обаче изразяват опасения, че проучването може да показва приток на китове от Западна Гренландия. Темата е чувствителна в страната, където ловът на някои видове китове се практикува.
Учените посочват, че резултатите показват способността на тези „опортюнистични“ ивичести китове да се адаптират към промените и дори да се възползват от тях.
Нарвалите и белугите вече са под натиск
Не всички арктически видове обаче печелят от променящите се условия. По думите на проф. Хайде-Йоргенсен животни като нарвалите и белугите „вече са в беда“, защото споделят местообитанията си с новите обитатели или дори са изтласквани от тях.
„За някои видове климатичните промени не са непременно проблем – те откриват нови възможности. Но други видове губят местообитанията си“, казва проф. Хайде-Йоргенсен.
