От месечна към почасова методика: Как ще се променят доходите в България?
България е изправена пред потенциална сериозна промяна в начина, по който се определя минималното възнаграждение. Икономистът и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор Румен Гълъбинов предложи преминаване от настоящата месечна към почасова методика за изчисление. Идеята, представена пред БНР, цели да доближи страната ни до добрите европейски практики.
3,7 евро срещу 13,9 евро на час – къде е България?
Към момента минималната заплата у нас от 620 евро се равнява на около 3,7 евро на час. За сравнение, в Германия минималното почасово възнаграждение достига 13,9 евро. Според Гълъбинов, почти четирикратната разлика ясно очертава изоставането на българските доходи.
„В ЕС е широко разпространена практиката за почасово определяне на минималното възнаграждение. За да скъсим дистанцията, ще трябва да продължим да увеличаваме минималната работна заплата (МРЗ)“, категоричен е икономистът.
Икономически рискове и политически решения
Въпреки стремежа към нови икономически модели, експертът напомня, че последната дума винаги е политическа. Гълъбинов предупреждава, че замразяването или намаляването на минималното възнаграждение би било опасна стъпка. Според него подобно действие би забавило икономическия растеж, тъй като българската икономика остава силно зависима от потреблението.
Сивата икономика крие реалните доходи
Един от основните препъни камъни пред пазара на труда остава сивата икономика, която се оценява на около 30%. Много служители се осигуряват на минимална заплата, а останалата част от възнаграждението си получават в брой. Друга разпространена практика е фиктивното назначаване на четири часа, докато реално се полага осемчасов или по-дълъг труд. Ограничаването на тези практики е ключово за установяване на реалните доходи и броя на работещите бедни.
Бюджет 2027 и натискът върху държавните разходи
Гълъбинов прогнозира, че Бюджет 2027 ще бъде арена на сериозни дискусии заради процедурата по свръхдефицит. Експертът е категоричен, че решението не трябва да се търси в орязване на лични доходи и социални плащания. Вместо това, той призовава за по-добър контрол върху държавните разходи.
