Почина легендата Доли Партън

Кралицата на кънтри музиката Доли Партън почина на 80-годишна възраст, съобщават световните агенции.

През октомври миналата година сестрата на Доли Партън помоли феновете да се молят за певицата, която отложи поредица от концерти в Лас Вегас поради здравословни проблеми. Легендата на кънтри музиката сподели с почитателите си, че се нуждае от „няколко процедури“, за да се справи с продължаващите си здравословни проблеми. Фрида Партън написа във Facebook, че се моли за сестра си.

Доли Партън е родена на 19 януари 1946 г. в Локъст Ридж, Тенеси, САЩ. В своята кариера тя се превръща в една от най-емблематичните личности в шоубизнеса през втората половина на XX век. Тя е не само изпълнител, но и автор на песни, китарист, актриса и бизнесдама с усет.

Партън създава вечни произведения като трогателната и автобиографична песен „Coat of Many Colors“ от 1971 г. и хитът, пресичащ жанровете, „9 to 5“ от 1980 г. По-късно тя изгражда успешния увеселителен парк Dollywood и развива широк кръг благотворителни проекти. Почитатели и критици често я описват като „национално съкровище“.

Детството на Доли Партън в Апалачите

Партън е родена в Апалачите, в Големите димни планини в източен Тенеси, в бедно фермерско семейство. Тя е четвъртото от 12 деца, родени от Робърт Лий Партън – земеделец и строителен работник, и Ави Лий Партън – домакиня.

Доли проявява склонност и страст към музиката от ранна възраст, като научава църковни песни и традиционни народни балади от майка си. Пред списание People през 2020 г. Партън казва:

„Всички роднини на майка ми бяха много музикални, така че винаги бях сред хора, които свиреха на инструменти и пееха, а майка ми пееше старите песни.“

Като дете Партън е водеща певица и китаристка в местни радио- и телевизионни предавания в Ноксвил, Тенеси. През 1964 г., веднага след завършването си на гимназия, тя заминава за Нашвил, за да се занимава с музика.

Началото на голямата ѝ кариера

В Нашвил Доли Партън става протеже на кънтри певеца и звезда от Grand Ole Opry Портър Уагонър. Чрез многократните си участия в неговото телевизионно шоу Партън печели признание от цял свят.

Скоро тя привлича вниманието на музикалните магнати в RCA Records и впоследствие записва няколко хитови песни заедно с Уагонър за лейбъла RCA. Благодарение на връзката си с него тя бързо се утвърждава като една от най-популярните певици в кънтри музиката.

През този период Партън издава солови албуми и сингли, които показват безспорния ѝ талант като автор на песни. Много от ранните ѝ творби разказват трогателни истории за любовта и живота от женска перспектива, сред които е „Just Because I’m a Woman“ от 1968 г.

През 1970 г. тя постига първия си номер едно в кънтри класацията на Billboard с песента „Joshua“. Година по-късно излиза „Coat of Many Colors“, с интимни текстове, които смесват библейската история за пъстроцветната дреха на Йосиф със спомените на Партън за бедното ѝ детство и майчината любов.

През 1973 г. тя има още един хит №1 в кънтри класацията с „Jolene“, в която умолява разбивачка на сърца: „Моля те, не ми вземай мъжа.“

Образът, с който Доли Партън става разпознаваема

Партън започва да изгражда имидж на „руса бомба“ още в началото на кариерата си. Скоро тя става известна с огромната си тупирана прическа, пищната фигура и блестящите си рокли. Певицата често подчертава самоиронията в публичния си образ, коментирайки:

„Трябва много пари, за да изглеждаш толкова евтино!“

Друго нейно известно остроумие разбива стереотипите за русите жени и публичния ѝ образ, който тя засяга още в хита си от 1966 г. „Dumb Blonde“:

„Не се обиждам от вицове за глупави блондинки, защото знам, че не съм глупава. Също така знам, че не съм блондинка.“

Едновременно с това Доли Партън пише и записва песни, изразяващи гордост от апалашките ѝ корени, включително искрената „My Tennessee Mountain Home“ от 1972 г.

„I Will Always Love You“ и соловият пробив

Партън възнамерявала да остане в шоуто на Портър Уагонър само пет години, но ѝ било трудно да го убеди да я пусне да продължи самостоятелно, дори след още две години участие в програмата.

През 1974 г. Доли Партън се разделя с него, като разкрива емоцията от раздялата в песента „I Will Always Love You“. Много години по-късно тя казва пред The Tennessean:

„Казах: „Портър, седни. Написала съм нещо, което трябва да чуеш.“ Запях „I Will Always Love You“, и той започна да плаче. Когато приключих, той каза: „Е, по дяволите! Ако го чувстваш толкова силно, тръгвай си — но аз искам да продуцирам тази песен, защото това е най-доброто, което си писала.“

„I Will Always Love You“ заема първо място в кънтри класацията същата година и се превръща в една от най-популярните и трайни песни на Партън.

След като започва напълно самостоятелна кариера, тя веднага постига успех. През 1975 и 1976 г. е избрана за „Певица на годината“ от Асоциацията на кънтри музиката (CMA) благодарение на песни като „Jolene“ и „Love Is Like a Butterfly“ от 1974 г.

Отличията на кънтри легендата

Доли Партън е въведена в Залата на славата на кънтри музиката през 1999 г. и в Залата на славата на авторите на песни през 2001 г. Тя получава награда за цялостен принос от Записната академия през 2011 г.

Същата година Библиотеката на Конгреса на САЩ добавя „Coat of Many Colors“ в Националния регистър на звукозаписите – списък на записи, смятани за „културно, исторически или естетически значими“. Няколко нейни записа са въведени и в Залата на славата на наградите „Грами“.

Тя продължава да издава успешни албуми, сред които Blue Smoke от 2014 г. и Pure & Simple от 2016 г. По-късно издава детския албум I Believe in You през 2017 г., както и няколко госпъл и коледни албума.

През 2022 г. Партън е избрана за въвеждане в Рокендрол залата на славата. Макар първоначално да е помолила името ѝ да бъде изтеглено от разглеждането, защото не смятала, че е заслужила правото, тъй като не е рок изпълнителка, тя приема честта.

Доли Партън в киното, телевизията и Бродуей

През 80-те години Доли Партън участва в няколко успешни филма. Най-известният сред тях е комедията „Nine to Five“ от 1980 г., в която тя играе заедно с Джейн Фонда и Лили Томлин ролите на три жени, които решават да си отмъстят на своя шеф, изигран от Дабни Колман.

За ролята си във филма с Бърт Рейнолдс „The Best Little Whorehouse in Texas“ от 1982 г. тя възражда хита си от 1974 г. „I Will Always Love You“. По-късно Уитни Хюстън записва песента за филма „Бодигард“ от 1992 г. и продава милиони копия.

През 1989 г. Партън играе една от главните роли в драматичната комедия „Стоманени магнолии“, разказваща за група жени от американския Юг.

Тя има краткотрайно телевизионно вариететно шоу „Dolly“ през 1976–1977 г. и отново през 1987–1988 г. През 90-те и 2000-те години гостува в много телевизионни сериали и участва в редица филми и телевизионни продукции.

През 2009 г. Партън пише музиката и текстовете за бродуейски мюзикъл по филма „9 to 5“, а партитурата е номинирана за награда „Тони“. Три години по-късно тя участва заедно с Куин Латифа във филма „Joyful Noise“.

Тя е продуцент на много телевизионни проекти, включително телевизионния филм за ранния ѝ живот „Dolly Parton’s Coat of Many Colors“ от 2015 г., последван през следващата година от коледно продължение, в което Партън също участва.

Певицата предоставя музиката и е вдъхновител на филма „Dumplin’“ от 2018 г. Нейната музика вдъхновява и антологията „Dolly Parton’s Heartstrings“, която дебютира в Netflix през 2019 г. Партън участва в нея и е изпълнителен продуцент. По-късно тя продуцира и изиграва ролята на ангел във филма „Dolly Parton’s Christmas on the Square“ от 2020 г., който печели награда „Еми“ за изключителен телевизионен филм.

Dollywood, Imagination Library и благотворителните каузи

Освен сценичните и филмовите си дейности, Доли Партън участва в широк спектър от предприемачески и благотворителни инициативи.

През 1986 г. тя открива Dollywood – увеселителен парк, посветен на апалашките традиции, в Големите пушещи планини в източен Тенеси. Две години по-късно създава Фондация Dollywood – организация, чиято цел е да вдъхновява и осигурява образователни ресурси за деца.

През 1995 г. фондацията стартира Imagination Library – проект, вдъхновен от факта, че баща ѝ не можел да чете и пише. Партън започва инициативата, за да насърчи детската грамотност в родния си окръг в Тенеси.

До XXI век Imagination Library се разраства из цялата САЩ и в други страни, като дарява стотици милиони детски книги.

Сред другите ѝ благотворителни усилия е помощта за разработването на една от ваксините срещу COVID-19 през 2020 г. Тя дарява 1 милион долара на Медицинския център на Университета „Вандербилт“, като обяснява пред феновете си през април 2020 г., че е приятелка на лекаря и изследователя Наджи Абумрад.

След като ваксината е одобрена, Абумрад казва пред The Washington Post:

„Без никакво съмнение в съзнанието ми, финансирането на Партън направи изследванията по ваксината десет пъти по-бързи, отколкото биха били без него.“

Когато получава своята ваксина на следващата година, Доли Партън насърчава и други да се ваксинират, като споделя видео в социалните мрежи, в което пее „Jolene“, променяйки припева на „Vaccine“.

Книги, награди и личен живот

През 1994 г. Партън публикува автобиографията си „Dolly: My Life and Other Unfinished Business“, която се превръща в бестселър в САЩ. През 2020 г. излиза мемоарът „Dolly Parton, Songteller: My Life in Lyrics“, написан в съавторство с Робърт К. Оерман.

По-късно тя пише заедно с автора на бестселъри Джеймс Патерсън романа „Run, Rose, Run“ – трилър за млада кънтри певица с мистериозно минало. Книгата е публикувана през 2022 г., само няколко дни след излизането на придружаващия албум.

Приносът на Партън към изкуството и културата на САЩ ѝ носи многобройни награди от организации извън музикалната и филмовата индустрия. През 2004 г. тя е обявена за „Жива легенда“ от Библиотеката на Конгреса за обогатяването на американското културно наследство.

През 2005 г. получава Националния медал на изкуствата от правителството на САЩ. През 2006 г. е почетена в Центъра „Кенеди“ за сценични изкуства във Вашингтон за цялостните си артистични постижения.

През 1964 г. Доли Партън среща Карл Дийн пред пералня в Нашвил. Той притежавал фирма за асфалтиране. Двамата се женят две години по-късно.

Дийн оказва голямо влияние върху кариерата на Партън и вдъхновява песента „Jolene“. Певицата веднъж казва:

„Бог беше добър към мен. Той ми даде Карл Дийн. И това беше перфектният мъж, от който имах нужда.“

Партън и Дийн са заедно до смъртта му през 2025 г., когато той е на 82 години, пише NOVA.