От суши и пожари до глад: Как климатът е променял Европа през Средновековието

Четиримесечна гореща вълна, последвана от недостиг на вода и слаби реколти. Това не е Англия през XXI век, а Англия през XIII век. Периодът, известен като Средновековна климатична аномалия, се характеризира с по-високи от нормалните температури в много части на света между X и XIII век.

Затоплянето отчасти се обяснява с повишената слънчева активност, докато планетата по това време до голяма степен е била пощадена от големи вулканични изригвания, които могат временно да охладят климата.

Суша, пожари и болести в средновековна Англия

XIII век в Англия е белязан от тежки суши, опустошителни пожари и епидемии. Особено сухото лято на 1212 г. допринася за разпространението на Големия пожар в Саутуърк, Лондон, при който загиват хиляди хора.

Средновековни хронисти описват и изключително тежка суша през 1252 г. Бенедиктинският монах Матю Парис разказва за четири месеца „непоносима жега и суша“ – от март до юли, без дъжд или дори роса.

Хрониките на Тюксбъри потвърждават, че сушата продължила четири месеца и тревата изчезнала. Други средновековни сведения описват толкова силна жега, че земята станала напълно суха, плодовете не узрявали, а реколтата по нивите пропадала.

Изчезнали пасища и риск от заболявания

Изчезването на пасищата довело до намаляване на броя на добитъка. Високите температури също благоприятствали разпространението на бълхи, мухи и комари и били последвани от увеличаване на заболяванията, включително малария в блатистите райони.

Фермерите също срещали сериозни трудности. В едно имение на Уинчестърското епископство например почвата станала толкова твърда, че не могла да бъде обработвана в продължение на шест седмици.

Имало ли е и положителни последици от затоплянето?

Не само Англия и Уелс преживели необичайни климатични условия. Голяма част от Северното полукълбо, както и Южна Америка, Китай и Австралазия, регистрирали температури с 0,3 до 1°C над средните за периода 1960-1990 г.

В Северния Атлантик условията били достатъчно благоприятни, за да позволят на скандинавците да преминават през океана заради отстъплението на ледовете. Те основали колонии в Исландия и Гренландия, преди да достигнат Винланд – днешен Нюфаундленд.

Югоизточна Англия също се възползвала от по-топлия климат. Условията били достатъчно меки за отглеждане на грозде. В „Книга на Страшния съд“ от 1086 г. са описани 45 лозя, принадлежащи на нормански благородници или големи абатства.

Регионално, а не глобално затопляне

Затоплянето обаче не било глобално. В източната част на Тихия океан например преобладавали значително по-хладни условия. Затова много изследователи предпочитат термина „Средновековна климатична аномалия“, който отразява регионалните различия.

Като цяло по-високите температури имали положителни икономически последици за Северна Европа и части от Азия. Те допринесли за разширяване на земеделието и значителен ръст на населението.

Между 900 и 1200 г. населението на Евразия почти се удвоило – от 178 милиона до 324 милиона души. Именно през този период се развила и силно монетизираната пазарна икономика на средновековна Европа, известна като Търговската революция.

Сушите и упадъкът на цивилизацията на маите

В други части на света последиците били далеч по-тежки. Суши, свързани с климатичните промени, засегнали южните части на САЩ и райони от Централна и Южна Америка.

Тежки суши, съчетани с обезлесяване и деградация на екосистемите, допринесли и за упадъка на цивилизацията на маите.

Вулканично изригване, застудяване и Големият глад

Средновековната климатична аномалия приключила с период на нестабилност през втората половина на XIII век. Особено силно било вулканичното изригване през 1257 г., което изхвърлило огромни количества прах в атмосферата и предизвикало масови провали на реколтата.

В началото на XIV век климатът рязко се променил. Необичайно обилните валежи и ниските температури попречили на реколтата да узрее.

Влошаването на климата допринесло за Големия глад от 1315-1317 г., при който се смята, че е загинала около 10% от европейското население.

Има ли паралели със съвременното изменение на климата?

Средновековната климатична аномалия е била естествен процес на затопляне, ограничен до определени региони. Съвременното изменение на климата обаче представлява бързо затопляне на цялата планета, причинено основно от човешките емисии на парникови газове.

Миналото показва някои важни зависимости. С промяната на климата се увеличават рискът от разпространение на определени заболявания и честотата на екстремните метеорологични явления.

При повишаване на температурите например съществува възможност маларията отново да стане ендемична във Великобритания. Продължителните суши също увеличават риска от пожари.

За разлика от Средновековието днес обществата разполагат с технологии за по-добра подготовка, професионални противопожарни служби и средства за бързо разпространяване на информация.