Днес, 6 септември, Варна отбеляза своя ключов принос към един от най-значимите моменти в новата българска история – 141-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Градът, който първи оповести обединението, почете паметта на този велик ден с тържествен военен ритуал и полагане на венци.
Ключовата роля на Варна в деня на Съединението
С тържествен военен ритуал и полагане на венци и цветя в знак на признателност пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“ във Варна започнаха честванията по повод 141 години от Съединението. Този акт, постигнат преди 141 години, е първата крачка към осъществяването на националния идеал – обединяването на българското етническо землище в една държава.
Варна играе централна роля в историческия ден на Съединението. Градът се превръща в мястото, откъдето официално е оповестено обединението на България. Когато в Пловдив избухва въстанието, княз Александър I Батенберг се намира в лятната си резиденция „Сандрово“ (днешния дворец „Евксиноград“). Научавайки за събитията, той пристига спешно с файтон в града и от телеграфо-пощенската станция (днес сграда на Държавния архив) осъществява връзка с премиера Петко Каравелов и временното правителство в Пловдив.
Историческото оповестяване от княз Батенберг
Пред огромното множество събрали се варненци, княз Батенберг произнася знаменитите думи: „Българи! Южна България от днес се присъединява към Северна…“. Той издава и два указа – за обща мобилизация и за свикване на IV Обикновено народно събрание. Веднага след това князът заминава за Търново, където на 8 септември издава манифест, с който приема и узаконява Съединението.
Почит към героите от Сръбско-българската война
От мястото на тези исторически събития, под звуците на представителния духов оркестър на ВМС, официални и духовни лица, както и множество граждани, се включиха в традиционното празнично шествие по бул. „Мария Луиза“ до паметника на загиналите в Сръбско-българската война. На това място се отбелязва не само актът на Съединението, но и неговата защита през 1885 г.
Два месеца след Съединението, уплашен от образуването на голяма и силна балканска държава, сръбският крал Милан напада България, оставена сама да се справя с нашествениците. Нейната сила тогава е смелостта на българските войници и патриотичното единство на народа.
Жертвите в защита на Отечеството
В защита на родината загиват около 700 синове от всички краища на България. В Сръбско-българската война от Осми пеши (Приморски) полк загиват много приморци от Варна и региона, защитавайки с кръвта си делото на народното обединение.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи заупокойна молитва за героите, паднали в Сръбско-българската война. С едноминутно мълчание присъстващите отдадоха заслужена почит за загиналите в защита на Съединението и за свободата на България. Официални лица и граждани поднесоха венци и цветя на признателност пред паметника на приморците. Церемонията завърши с преминаване на почетния караул с тържествен марш.
