Съединението на България – една от най-важните дати в историята ни

Днес отбелязваме 141 години от Съединението на България – акт, който завинаги променя хода на българската история и полага основите на модерната българска държава. Този значим ден е символ на националното обединение, смелостта и стремежа към свобода, които нашите предци демонстрират през есента на 1885 г.

Пътят към обединението: От Берлинския договор до тайния комитет

Историята на Съединението е дълбоко свързана с несправедливостите на Берлинския договор от 1878 г., който разделя България на Княжество България и автономна област Източна Румелия. Недоволството сред българското население, което остава под османска власт, е огромно. Мечтата за възстановяване на целостта на отечеството обединява българите.

За да бъде осъществена тази амбиция, през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК). Неговата основна цел е постигането на обединение между Княжеството и Източна Румелия. За координиране на усилията с местното население се основават и революционни комитети „Съединение“ във всички краища на страната.

Ролята на княз Батенберг и денят, който промени всичко

Ключов момент в подготовката на Съединението е идването начело на БТРЦК на Захари Стоянов през февруари 1885 г. Той успява да убеди княз Александър Батенберг да подкрепи идеята за обединение. Подкрепата на княза е жизненоважна, тъй като той, като васал на Османската империя, е имал правомощия да откаже признаването на акта, което би обрекло начинанието на провал.

Съдбоносният момент настъпва на 6 септември 1885 г. В Пловдив навлизат въоръжените отряди на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Областният управител на Източна Румелия, Гаврил Кръстевич, е арестуван. Създадено е временно правителство, начело с д-р Георги Странски, което официално обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Само два дни по-късно, с тържествен манифест, княз Батенберг утвърждава Съединението и приема титлата „Княз на Северна и Южна България“. Той пристига в Пловдив и назначава д-р Странски за свой помощник в Южна България.

Международно признание и дългосрочните последици

Въпреки първоначалната съпротива от страна на Русия и император Александър III, Съединението постига международно признание. Това се случва с подписването на Топханенския акт на 24 март 1886 г., чийто основен двигател е българският политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди).

С този договор България и Османската империя постигат споразумение за общо управление, парламент, администрация и армия за Княжество България и Източна Румелия. Единствената формална разлика, запазена до обявяването на независимостта през 1908 г., е, че българският княз формално се назначава от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

С решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г., 6 септември е обявен за официален празник на страната.

Програма за отбелязване на 141-годишнината

Тържествата по случай 141-годишнината от Съединението на България ще бъдат отбелязани с редица събития в цялата страна, като кулминацията е в Пловдив.

Програма в Пловдив:

• 10:00 ч.: Тържествен молебен за здравето на народа и България в катедралния храм „Света Богородица“, отслужен от Пловдивския митрополит Николай. Следва полагане на венци и цветя на паметника на Гаврил Кръстевич в двора на храма.
• 11:00 ч. и 11:30 ч.: Полагане на венци и цветя пред паметната плоча на майор Райчо Николов (до пл. Римски стадион) и пред паметника на Захари Стоянов в Градската градина.
• 12:00 ч.: Награждаване на участниците в 50-ия юбилейен международен мемориален маратон „Съединение“, който стартира в 9:30 ч. от гр. Съединение и завършва на пл. „Съединение“ в Пловдив (трасе около 22 км).
• 19:00 ч.: Възстановка на събитията от 6 септември 1885 г. от комитет „Родолюбие“ на площад „Римски стадион“.
• 19:45 ч.: Откриване на изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“ в Регионален исторически музей – Пловдив.
• 20:30 ч.: Тържествена проверка-заря на площад „Съединение“. В церемонията ще участва Президентът на Република България Румен Радев, министърът на отбраната Димитър Стоянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, както и представителни части от Българската армия.

Програма в София:

• 11:00 ч. и 15:00 ч.: Тематични музейни турове в Националния военноисторически музей, посветени на пътя към Съединението.
• 11:00 ч.: Ритуал пред мавзолея-костница на княз Александър Батенберг с участие на представително военно подразделение от Националната гвардейска част.

Празнични тържества с военни ритуали ще се проведат и в градове като Велико Търново, Стара Загора, Благоевград, Хасково, Варна, Бургас и други населени места в страната.