Георги Рачев: Морето остава „чай“, очаква ни динамична и топла зима

България се намира в прегръдката на сериозно затопляне, като пикът на настоящата гореща вълна се очаква в петък. Според климатолога проф. Георги Рачев, който коментира метеорологичната обстановка пред бТВ, температурите ще достигнат максимални стойности между 34 и 35 градуса. Тези стойности са с цели 5,5 градуса над нормата за септември, което се определя като изключително съществено отклонение.

Топлото време се дължи на циклон, образувал се над Северна Италия. В неговата източна периферия над България се пренасят маси от много топъл въздух, които ще донесат „черешката на тортата“ в края на работната седмица. Проф. Рачев успокоява, че за първия учебен ден не се очакват валежи, а след празничния петък времето постепенно ще придобие пасторален, есенен характер.

Морето остава като „чай“, а зимата ще бъде динамична

Морската вода по родното Черноморие остава изключително топла – по думите на експерта, тя е като „чай“. Това сериозно затопляне на водата ще окаже влияние върху крайбрежието, но същевременно е фактор и за предстоящия зимен сезон.

Топлото море дава предпоставки средиземноморските циклони през септември, октомври, ноември и дори декември да бъдат по-интензивни и с по-голям обхват. Вследствие на това, проф. Рачев прогнозира 60% вероятност зимата в България да бъде динамична, топла, но и дъждовна, с чести преминавания от дъжд към сняг. Вероятността зимата да бъде със стандартни климатични норми е едва 30%.

Глобални тенденции и състоянието на река Дунав

Климатологът обърна внимание и на глобалния контекст, отбелязвайки, че както в Северното, така и в Южното полукълбо се отчитат рекордни горещини. Френската метеорологична служба съобщава за най-топлото лято в историята на страната, а Австралия регистрира най-топлата си зима от началото на водене на наблюденията.

Що се отнася до вътрешните водни ресурси на България, проф. Рачев подчерта притеснителния факт, че нивото на река Дунав продължава да спада. В горното течение на българския участък спадът е със 7 см за денонощие, като тенденцията ще се запази и в бъдеще.

По отношение на прогнозите за съседните държави, съществува разминаване между моделите. Европейският модел вещае сериозни валежи в Хърватия, Словения и Босна и Херцеговина, докато американският модел не предвижда значителни валежни количества в тези райони.