Училищната мрежа в България: Защо Варна е сред градовете с най-големи училища?
Преди близо две десетилетия въвеждането на принципа „парите следват ученика“ промени фундаментално начина, по който се финансира образователната система в България. Ефектът беше почти незабавен – в краткосрочен период бяха закрити или обединени около 10% от най-малките училища. След този първоначален импулс обаче процесът на консолидация на практика спря. Междувременно броят на учениците продължава да намалява, а финансовият модел се усложнява, включвайки плащания не само за ученик, но и за институция, паралелка и допълнителни дейности. Това показва задълбочен анализ на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Размерът на училищата и регионалните различия
Резултатите, базирани на натуралните показатели от Министерството на образованието и науката (МОН) за бюджета през 2026 година, очертават сериозни дисбаланси. За целите на финансирането общините в България са разпределени в осем регионални групи според демографските и географските условия.
Варна, заедно със Столична община, Пловдив и Бургас, попада в първата група. Статистиката показва, че колкото по-отдалечена е една община, толкова по-малко е училището. Докато в първа група средният брой ученици в едно училище е 538, в осма група цифрата пада до едва 124.
Варна срещу малките общини
Данните подчертават огромния диапазон в размера на училищата. В големите градски общини средният брой ученици надхвърля 600 души:
- Варна: 665 ученици
- Пловдив: 657 ученици
- Столична община: 623 ученици
В другия край на спектъра се намират 45 общини, където средният размер на училището е под 100 ученици. В 12 от тях цифрата е дори под 60 (например Макреш с 24 ученици). Интересен факт е, че демографията не е единственият фактор – при сходен брой ученици, някои общини поддържат много повече учебни заведения от други, което поставя въпроса за ефективността на мрежата.
Необходимост от реформа във финансирането
Демографският спад е факт – спрямо началото на реформата през 2008 г. учениците в страната са намалели с над 150 хиляди (повече от 15%). Въпреки това, механизмът за стимулиране на общините да адаптират мрежата си отслабва.
Икономистите от ИПИ алармират, че е необходим нов подход. Това не означава механично закриване на училища, а връщане на стимулите, чрез които общините периодично да преценяват дали структурата им е най-ефективна. Финансовият модел трябва да бъде изчистен от елементи, които насърчават поддържането на излишни институции, и да се обвърже по-тясно с броя на учениците, като същевременно се въведе компонент за качество и механизъм за управление на системно слабите училища.
