Хибридна война срещу България: Кибератаките скочиха четири пъти за година

Защо кибератаките в България ескалират? Киберспециалист разкрива методите на бот мрежите

България, като част от източния фланг на НАТО, е изправена пред безпрецедентен ръст на руските хибридни заплахи след началото на войната в Украйна. Нови данни от доклад на службата за изследвания на Конгреса на САЩ разкриват стряскаща тенденция – атаките срещу страни от Европейския съюз са се увеличили четири пъти в периода 2023-2024 г.

DDoS атаки срещу критична инфраструктура

Според анализа, България и Румъния са основни мишени на DDoS атаки и други дестабилизиращи действия, зад които стоят проруски хакерски групи. „Мишени са били системи, свързани с избори, държавни информационни портали и критична инфраструктура“, се посочва в документа.

Киберспециалистът и преподавател Кирил Григоров обясни в ефира на „Нова Нюз“, че при DDoS атаките се генерират многобройни заявки към дадена система с цел тя да се претовари и блокира. „Това сме го наблюдавали често в ключови моменти – по време на избори или при вземане на важни международни решения. Целта е нанасяне на репутационна щета на държавни институции“, поясни експертът.

Ролята на изкуствения интелект и бот мрежите

Проследяването на първоизточника на тези атаки е изключително трудна задача, тъй като трафикът се насочва от заразени компютри по целия свят. „Това са т.нар. мрежи от ботове. В последните години изкуственият интелект значително ескалира тези процеси, генерирайки огромен обем от трафик“, допълни Григоров.

Освен техническите атаки, дезинформацията остава водещо средство в хибридната война. По думите на киберспециалиста, значителна част от информацията, циркулираща в интернет пространството, е част от масирани дезинформационни кампании и фалшиви новини.

Как да се защитим? Директивата NIS2

В отговор на зачестилите заплахи, Европа навлиза в нова регулаторна фаза чрез директивата NIS2. Тя разширява обхвата на защитените индустрии от 7 на 17 и поставя сериозни изисквания пред бизнеса и публичния сектор.

„Мерките са практически насочени и не са просто административни документи“, категоричен е Григоров. Той призовава българския бизнес да гледа на тези изисквания не като на тежест, а като на критична инвестиция в тяхната собствена информационна сигурност.