Сензационно откритие: Нов лунен кратер, по-голям от Колизеума, изненада учените
Учени направиха впечатляващо откритие на лунната повърхност – кратер, който по размери превъзхожда емблематичния Римски Колизеум. Според информация, предоставена от Асошиейтед прес, съоръжението е резултат от мощен космически сблъсък, случил се преди около две години, който обаче е останал незабелязан при възникването си.
Кратерът се отличава със стръмни склонове, диаметър от 222 метра и дълбочина достигаща 43 метра. Това е най-големият известен кратер в Слънчевата система, формиран от удар в толкова близък исторически период.
Научна стойност за бъдещите мисии на НАСА
Според изследователите, публикували данните си в списание Science Advances, подобни събития се случват средно веднъж на 132 години. Това превръща кратера в безценен източник на данни в момент, в който НАСА планира изграждането на постоянна база за астронавти на Луната. „Това събитие представлява статистически рядко наблюдение, което на практика се случва веднъж в живота“, коментират учените.
Космическият апарат Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на НАСА заснема кратера на видимата страна на Луната през май 2024 г., след сблъсък с фрагмент от астероид или комета. Тъй като ударът не е засечен в реално време от земни или космически телескопи, огромният кратер е идентифициран в масивите от данни едва през август 2025 г. Съоръжението е кръстено на Томас Макгечин, бивш директор на Института за лунни и планетарни изследвания в Хюстън.
Промяна на лунната почва и нови изводи
Последният удар е засегнал площ от над 100 квадратни километра. Водещият автор на изследването Марк Робинсън от компанията Intuitive Machines подчертава, че прахът и скалистата почва са били изхвърлени под необичайно висок ъгъл.
Отделно проучване, ръководено от Дейвид Пейдж от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, разкрива наличието на „студена зона“ с ширина 7 километра около кратера. Процесът на разместване на горния слой на лунната почва (реголита) експертите оприличават на градинарство – естествен механизъм, който изкарва на повърхността материали, намирали се дълбоко под нея.
Какво означава това за стъпките на „Аполо“?
Данните от LRO показват, че най-горният слой на лунната повърхност се обновява чрез подобни удари на всеки 80 000 години – процес, значително по-динамичен от очакванията. Това означава, че легендарните следи от стъпките на астронавтите от мисиите „Аполо“ вероятно отдавна са заличени от тези космически явления.
В бъдеще екипите на НАСА ще използват тази информация, за да оценят риска от изхвърлен при удари материал за планираните лунни бази. Целта е инженерите да укрепят конструкциите така, че да осигурят максимална безопасност за астронавтите.
