Спор в парламента: Управляващите предлагат нов механизъм за МРЗ, опозицията е „против“
Управляващите внесоха за разглеждане в парламента предложение за промяна в начина, по който се определя минималната работна заплата (МРЗ) в България. Вместо досегашния автоматичен механизъм, се предлага въвеждането на нова формула, базирана на четири ключови икономически критерия.
Новите критерии за минималната работна заплата
Според внесения проект, размерът на МРЗ ще се актуализира всяка година до 15 август, като се отчитат следните показатели:
- Покупателна способност на домакинствата спрямо „малката потребителска кошница“;
- Общото равнище на работните заплати в страната и техният темп на растеж;
- Динамика и разпределение на трудовите възнаграждения;
- Ниво на производителност на труда.
Вместо фиксирана сума, новият механизъм предвижда определяне на диапазон (минимум и максимум). Прогнозите на Министерството на финансите за 2027 г. сочат сума в размер на около 660 евро, при заложени граници от 620 до 672 евро.
Остри дебати в пленарната зала
Въпреки че предложението е подкрепено от работодателските организации и синдикатите, то срещна категоричен отпор от страна на цялата опозиция. Социалният министър Наталия Ефремова призова да не се превръща темата в „ябълка на раздора“, подчертавайки, че формулата отчита реални икономически и социални фактори.
Опозиционните сили обаче изразиха сериозни опасения. От ГЕРБ, чрез Илияна Жекова, критикуваха липсата на ясни правила при прилагането на критериите. От своя страна, Цончо Ганев („Възраждане“) обвини вносителите в занижаване на реалния размер на заплащането, докато от ДПС и „Демократична България“ определиха предложението като „празен чек“ и липса на работещ механизъм.
Политически сблъсък и аргументи
От „Прогресивна България“ защитиха проекта, описвайки го като исторически момент за законодателна еволюция, подкрепен от диалог между социалните партньори. На свой ред, Асен Василев („Продължаваме Промяната“) контрира опозицията, призовавайки към по-голяма прозрачност в приоритетите на държавните разходи.
Дебатът по темата остава отворен, като спорът ясно очертава разминаванията относно бъдещата социално-икономическа политика на страната.
