България се прости с един от своите най-отдадени пазители на фолклора. Днес, на 95-годишна възраст, ни напусна обичаният народен музикант и виртуозен акордеонист Димитър Стойков. Неговата кончина бележи края на една епоха в развитието на българската народна музика, но остава трайна следа чрез безценното му творчество и всеотдайност.
Дарба, наследена и изстрадана: Пътят на музиканта
Димитър Стойков е роден в семейство, в което музиката е дълбоко вкоренена. Музикалният му талант е ясно изразен наследник на родовата традиция – дядо му Митьо е бил гъдулар, а чичовците му – гайдари. Баща му, Стойко Митев, е бил виртуоз на кавала, а майка му, Нейка Кондова, е пленявала със своя глас при изпълнение на народни песни. Самият Димитър често е споделял мъдрата мисъл: „Музикантите не се създават, те се раждат“, подчертавайки вродената дарба, която е притежавал.
Първите стъпки на Стойков в музиката започват още в ранна ученическа възраст. Като ученик в шести клас, работейки на смени в стъкларската фабрика в Гебедже, той успява да спести пари за първата си стара хармоника. Макар мечтата му да се сбъдва по-късно, именно този ранен досег с инструмента полага основите на бъдещата му кариера.
<h3 style=“text-align: center;“>Първи стъпки към професионализма: Акордеонът и Радио Варна</h3>
Съдбоносната 1955 г. се оказва повратна точка в живота на Димитър Стойков. На 24-годишна възраст той си купува акордеон – инструментът, който ще превърне в свое продължение. От този момент нататък всяка свободна минута е посветена на усвояването на народния музикален репертоар, обогатен и от напътствията на баща му.
Същата година Стойков прави и първите си професионални записи в Радио Варна. Той често си спомня този период: „На 8 ноември, на Димитровден, направих първите си записи в радиото. Като днес помня всичко. Пуснаха ги на 1 декември.“ По собствените му думи, работата в радиото е била ключова за неговото изграждане като „култивиран“ и професионален музикант.
Принос към фолклора и признание
През целия си живот Димитър Стойков остава верен на българската народна музика. „Музиката е душата и сърцето ми“, казва той, и посвещава значителна част от творческата си дейност на издирването, съхраняването и предаването на фолклорното богатство на бъдещите поколения.
Неговият принос е богато възнаграден. Той е носител на множество отличия, грамоти и златен медал от Втория републикански фестивал през 1964 г., където е и лауреат. Музикалното му наследство е впечатляващо – шест дългосвирещи плочи, седем малки плочи, два компактдиска, DVD и осем аудиокасети.
Димитър Стойков не само записва собствена музика, но и участва в множество записи на популярни български народни певци и изпълнители. Сред най-познатите му изпълнения, които продължават да звучат и да вдъхновяват, са „Памукчийска ръченица“, „Хоро на пояс“, „Джоката“, „Калимановско хоро“ и „Микино хоро“.
Почетен гражданин на Варна
За своя изключителен творчески път и значимия принос към фолклорното изкуство, Димитър Стойков е удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна“. Този знак на признание е само една малка част от дълбоката почит, която той заслужава.
Със своята музика, ненадминат талант и безрезервна отдаденост, Димитър Стойков остава една от най-ярките звезди на българския фолклор и безспорна културна фигура за Варна. Неговото дело ще продължи да живее чрез мелодиите, които успя да запази и сподели с всички нас.
