Сензационно откритие: Луната е имала магнитно поле като земното
Скрит вулканичен комплекс, разположен на обратната страна на Луната, даде категорични доказателства, че естественият спътник на Земята някога е притежавал мощно магнитно поле, подобно на нашето. Това разкрива ново изследване, публикувано в списанието Science Advances и цитирано от Discover.
Загадката на лунния магнетизъм
Произходът на магнетизма на Луната дълго време бе обект на ожесточени научни спорове. Загадката датира още от мисиите „Аполо“ през 60-те и 70-те години на миналия век, когато астронавтите донесоха на Земята над 800 паунда скални образци и почва. Според информация от Смитсоновския национален музей на авиацията и космонавтиката, именно тези проби предоставиха първите улики, че Луната е имала древно магнитно поле.
До момента основният дебат се водеше около това дали магнетизмът е бил задвижван от метеоритни удари или от вътрешни геодинамични процеси. Новите данни подкрепят втората теория.
Спиралата Дюар: Ключът към историята на Луната
Изследователски екип, ръководен от геофизика Ана Мителхолц от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich), насочи вниманието си към т.нар. „спирала Дюар“. Това е светъл спираловиден участък край едноименния кратер на обратната страна на Луната, който се отличава със силна магнитна аномалия.
Чрез съчетаване на гравитационни и магнитни наблюдения, учените успяха да определят плътността на подповърхностния материал в района, съобщи агенция БГНЕС. Резултатите показват наличието на масив от втвърдена магма с ширина около 60 километра и дълбочина 9 километра.
Вулканичен комплекс на 4,2 милиарда години
Смята се, че този заровен комплекс се е образувал преди около 4,2 милиарда години. Тъй като структурата на обекта не съответства на метеоритна активност, изследователите заключават, че магнетизмът е свързан с движението на разтопено желязо във външното ядро на Луната – процес, идентичен с този, който поддържа магнитното поле на Земята. Изчисленията сочат минимална сила на древното поле от 11,4 микротесла.
Бъдещето на лунните изследвания
Клеър Никълс, доцент по геология на планетарните процеси в Оксфордския университет, коментира пред Discover, че откритието потвърждава способността на Луната да генерира мощно динамо в ранната си история. Според нея това дава силен тласък на предстоящите мисии като „Артемида“ и „Чанъе“, които ще продължат да търсят отговори на оставащите нерешени въпроси за миналото на Луната.
