Защо храната в България поскъпва? КНСБ и БСК с анализ на пазарните тенденции
Синдикатите от КНСБ излязоха с нови изчисления относно стойността на малката потребителска кошница, която включва 20 основни хранителни продукта и бензин. Данните показват тревожна тенденция, която пряко засяга домакинските бюджети в България.
Тревожна статистика за доходите на българите
Според последните данни на синдиката, близо 1/3 от доходите на едно българско семейство отиват за храна. За сравнение, в останалите европейски държави този разход възлиза на едва 16% от месечния бюджет. В края на юли стойността на кошницата беше 61 евро и 81 цента, като с една минимална работна заплата тя можеше да бъде закупена 10 пъти.
Ценова пропаст: От производителя до рафта в магазина
Основен проблем остава значителното поскъпване по веригата до крайната точка на продажба. Разликите в цените са драстични – от 60% при брашното до цели 150% при краставиците.
В предаването „Твоя ден“ по Нова Нюз президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира: „Продуктите в кошницата са се увеличили с 8,6% на годишна база. Продължават да се наблюдават необясними ръстове при някои стоки“.
Влияе ли еврозоната на цените?
Димитров подчерта, че поскъпването не може да бъде свързано единствено с предстоящото въвеждане на еврото. „Да, има някакво влияние, но в никакъв случай не е решаващо. Множество външни и спекулативни фактори оказват натиск върху цените“, допълни той.
Позицията на бизнеса
От своя страна, заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев отбеляза, че анализ на Комисията за защита на конкуренцията показва висока конкуренция при търговията с храни. Той призова сравненията с други държави да включват и фактори като доходи, бизнес среда и данъчни системи.
Възражения срещу „данък свръхпечалба“
По време на дискусията беше засегната и темата за промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Попдончев заяви, че бизнесът има сериозни резерви към идеите за т.нар. „данък свръхпечалба“ и промените в правилата за пренасяне на данъчни загуби, които според Камарата биха натоварили икономическите субекти.
