Историк от Северна Македония разпали спор: „Костите на цар Самуил не са в България“

Докато България отбеляза с тържествени военни и църковни почести завръщането на тленните останки на цар Самуил, в Северна Македония еуфорията бе посрещната с остри критики и сериозни исторически резерви. Според част от експертите в съседната страна, идентичността на мощите е спорна, а целият процес е по-скоро политически ход, отколкото исторически доказан факт. Проф. д-р Александър Атанасовски, историк, специализиран в Средновековието, твърди, че останките, които Гърция е предала на България, не са на цар Самуил.

Липса на ДНК доказателства и археологически спорове

Основният аргумент на критиците е отсъствието на съвременно ДНК изследване, което да потвърди, че костите наистина принадлежат на средновековния владетел. Както отбелязва сайтът sitel.com.mk, българската държавна теза се опира предимно на археологическата хипотеза на гръцкия учен Николаос Муцопулос от 60-те години на миналия век. Липсата на съдебномедицинска експертиза оставя врата отворена за множество интерпретации и съмнения.

Проф. Атанасовски: „Самуил никога не е стъпвал в България“

В интервю за Българското национално радио (БНР), историкът проф. д-р Александър Атанасовски бе категоричен в отхвърлянето на тези твърдения. „Това са пълни глупости“, заяви той, допълвайки, че според него владетелят никога не е стъпвал по българските земи. Атанасовски защити тезата, че цар Самуил е роден, управлявал, починал и погребан в района на днешна Северна Македония, конкретно в Преспа.

Историкът посочва и технически несъответствия – например начинът на погребение с тухли в „П“-образна форма, какъвто не е типичен за българските територии. Той също така изказа предположение, че истинските останки може да са били пренесени в София още през 1943 г., по време на Втората световна война.

Спорът за титлата и символиката

Особено внимание проф. Атанасовски обръща на надписа „Цар на българите“, поставен върху новия саркофаг в църквата „Света София“. Според него, в нито един исторически документ Самуил не е наричан „цар“. „Той е „раб божи“ – слуга Божи. Самуиловото царство е по-скоро конгломерат от местни князе, обединени срещу Византия“, подчертава експертът, позовавайки се на хрониките на Йоан Скилица.

Що се отнася до символиката, Атанасовски отбелязва използването на 16-лъчевото слънце и лъва, които според него са древни символи на Македония, а не на България.

Културна дипломация или геополитическо напрежение?

Докато София използва това събитие като част от националния си наратив, мнозина в Скопие го разглеждат като опит за присвояване на исторически аргументи чрез съвременни политически инструменти. За Северна Македония въпросът с цар Самуил остава болезнена точка, която демонстрира как средновековната история продължава да бъде арена на балканските дипломатически и политически спорове.