Награда за „Градска среда“ или за мобилизация на гласове? Въпроси около поредното отличие на Ивайловград

Сигнал до редакцията поставя под съмнение доколко поредното отличие на общината отразява реалното състояние на градската среда и какво всъщност измерва конкурсът

Ивайловград има с какво да впечатли посетителите си. Районът притежава красива природа, зелени пространства и значимо културно-историческо наследство. Античната вила „Армира“ безспорно е сред най-разпознаваемите забележителности не само на общината, но и на България.

Но когато една община получава отличие в категория „Градска среда“, естественият въпрос е друг: как изглежда всекидневната среда, в която живеят хората?

Защото градската среда не е само туристическата забележителност, красивата панорама или рекламната снимка.

Тя е улицата пред дома. Тротоарът, по който вървят възрастни хора. Маршрутът на децата към училище. Осветлението вечер. Състоянието на парковете и обществените пространства. Достъпността за хора с увреждания. Поддръжката на инфраструктурата.

И точно тук сигнал, изпратен до редакцията на „Нова Варна“, поставя редица въпроси.

Как изглежда градът извън официалните снимки?

Според авторите на сигнала в различни части на Ивайловград могат да бъдат видени неравни улици и тротоари, недостатъчно поддържани обществени пространства и участъци с незадоволително улично осветление.

Това са твърдения, които следва да бъдат проверявани конкретно – улица по улица и обект по обект.

Но ако описаното действително отговаря на състоянието на значителна част от града, възниква логичният въпрос:

На какви измерими показатели е присъдена наградата за „Градска среда“?

Особено впечатление, според сигнала, прави контрастът при влизането в България откъм Гърция. Авторите описват малките населени места от гръцката страна като по-добре осветени и визуално по-оживени, докато при навлизането в Ивайловград вечер впечатлението рязко се променя.

Това, разбира се, е субективно възприятие.

Но наградите за качество на градската среда би следвало да почиват именно на обратното – на обективни, сравними и публично проверими показатели.

Единадесет отличия – но какво измерват те?

Друг въпрос, поставен в сигнала, е свързан с необичайно големия брой отличия, получавани през годините от кмета Диана Овчарова и община Ивайловград в рамките на конкурса „Кмет на годината“.

Според публично обявена от общината информация отличието през 2025 г. е било единадесето за Диана Овчарова и Ивайловград.

През различни години общината и нейният кмет са били отличавани в категории, свързани с туризма, образованието, гражданското доверие, „Smart City“, културата, общото управление и градската среда.

Самият брой награди не е доказателство за проблем.

Но когато един и същ кмет в продължение на години печели в множество съвсем различни категории, журналистическият въпрос е неизбежен:

Каква методика стои зад тези отличия и доколко резултатите от конкурса могат да бъдат използвани като обективен измерител за качеството на управление?

И още:

Каква част от крайната оценка се формира от реални показатели и каква – от онлайн гласуване и способността на местните структури да мобилизират подкрепа?

Това разграничение е особено важно.

Защото има съществена разлика между награда, получена след независима оценка на инфраструктура, инвестиции, публични услуги и качество на живот, и конкурс, при който победителят в значителна степен се определя от броя мобилизирани гласове.

Награда за управление или награда за активна кампания?

Точно тук е същината на въпроса.

Ако успехът в конкурса зависи в значителна степен от публично гласуване, тогава резултатът може да показва не само качеството на управлението, но и нещо съвсем различно – способността на дадена община да организира активна кампания в подкрепа на своя кандидат.

Това само по себе си не представлява нарушение.

Но е важно гражданите да знаят какво точно означава една подобна награда.

Представлява ли тя независима експертна оценка?

Оценяват ли се конкретни показатели?

Има ли проверка на място?

Сравнява ли се реалното състояние на улиците, тротоарите, осветлението, зелените площи и достъпната среда?

Или крайната класация е преди всичко отражение на броя подадени гласове?

Ако доминиращият критерий е популярният вот, тогава названието „Градска среда“ може да създаде у гражданите далеч по-силно впечатление за обективна оценка, отколкото самият механизъм на конкурса действително позволява.

„Smart City“ и финансови затруднения

Особено интересен е и друг момент, посочен в сигнала.

През 2022 г. Диана Овчарова е отличена в категория, свързана със „Smart City“, докато според авторите на сигнала през същия период община Ивайловград е била определена като община с финансови затруднения по няколко критерия и е предприела мерки за финансово оздравяване.

Тук също е важно да не се смесват различни понятия.

Финансовото състояние на една община само по себе си не доказва дали тя е или не е „умен град“.

Но съпоставката поражда основателен въпрос какво конкретно е било оценено в категорията „Smart City“.

Днес понятието „умен град“ е много повече от наличието на интернет страница, електронни административни услуги или изпълнението на европейски проекти.

Обичайно то предполага използване на технологии и данни за по-ефективно управление на транспорт, осветление, енергия, отпадъци, административни услуги, градско планиране и комуникация с гражданите.

Следователно обществено значимият въпрос е прост:

Кои конкретни „smart“ системи и измерими резултати са довели до отличието на Ивайловград?

Това е информация, която би следвало да бъде лесно представима пред обществото.

Общинската работа не е подарък към гражданите

Сигналът поставя и по-широк въпрос – за начина, по който местната власт комуникира своята работа.

Ремонтът на улица, подмяната на улично осветление, поддръжката на парк или почистването на обществено пространство са положителни действия.

Но те са и част от нормалните задължения на една община.

Общинската администрация работи с публични средства. Кметът и служителите на администрацията получават възнаграждения, за да управляват тези средства и да предоставят услуги на гражданите.

Затова всяко конкретно подобрение може и трябва да бъде публично отчитано.

Но също толкова важно е институционалната дейност да не се смесва с персоналното политическо представяне на избраните ръководители.

Когато е ремонтирана улица, това е работа на общината.

Когато е реализиран европейски проект, това е резултат от работата на администрация, експерти, изпълнители и институции.

Когато е изградена обществена инфраструктура, тя е финансирана с публични средства.

Това разграничение е важно за всяка демократично управлявана община.

Истинският въпрос: какво се е променило за хората?

Най-същественото в случая не е дали Ивайловград заслужава или не заслужава поредния плакет.

И не е дали гражданите харесват или не харесват своя кмет.

Въпросът е дали зад многобройните отличия могат да бъдат поставени конкретни числа.

Колко улици са ремонтирани?

Колко километра тротоари са обновени?

Какъв процент от уличното осветление е модернизирано?

Какви нови зелени площи са създадени?

Какви мерки са предприети за достъпна среда?

Какви инвестиции са направени?

Как се е променило населението на общината?

Колко работни места са създадени?

Как се е променил размерът на собствените приходи?

Какво е финансовото състояние на общината?

Как гражданите оценяват публичните услуги извън рамките на организирано онлайн гласуване?

Това са показателите, които могат да дадат далеч по-пълна картина от една статуетка.

И затова въпросите остават

Редакцията счита, че по случая има няколко въпроса от очевиден обществен интерес:

Какви са точните критерии за присъждане на наградата „Градска среда“ през 2026 г.?

Какъв дял от крайния резултат се формира чрез гласуване и какъв – чрез обективна експертна оценка?

Има ли проверка на място на състоянието на общината кандидат?

Кои конкретни показатели за градската среда в Ивайловград са отчетени като основание за отличието?

Какви инвестиции в улици, тротоари, осветление, паркове и достъпна среда са направени през последните години?

Какво конкретно е мотивирало предходните отличия на общината, включително това в категория „Smart City“?

Наградите са добра новина за всяка община.

Но когато те се използват като доказателство за добро управление, обществото има право да знае какво стои зад тях.

Защото градската среда не се измерва с броя плакети на стената.

Измерва се с това, което гражданинът вижда, когато отвори входната си врата и излезе на улицата.

„Нова Варна“ ще предостави право на отговор на община Ивайловград, кмета Диана Овчарова и организаторите на конкурса по всички поставени в публикацията въпроси. При получаване на официални данни и позиции те ще бъдат публикувани в тяхната цялост или с редакционна обработка, без промяна на смисъла.